Sep 19, 2020, 6:33 PM

Септември, 2020 

  Prose » Others
857 3 6
1 мин reading
Есента е носталгията по приключението.
Духът на лятото, поддържащия паралел на съзнанието.
Избавлението...
И в тази промяната Онзи реши да разбута прахта на отсъствието ми, заради чието присъствие копнееха и копнеят хиляди вени. Кръвта им бушуваше през летния сезон. А тишината ми чак пропукваше стените на онези, които, от просто любопитство, се озъртаха за лъча ми надежда.
Лятото ми не говореше. Не питаше. Не се нуждаеше от предсказание. Душата ми не страдаше. Не искаше помощ, нито прост съвет. И се наслаждаваше като слепец и непукист. Рееше се като малко дете, скитащо по пясъка без притеснение дали ще изгуби пътя си назад. Сърцето ми... Колко развълнувано е все още то! Гледащо напред, развеселено за новия свят. Обгърнато от грижливо внимание, много енергия и поглед камина.
Една от онези летни вечери, когато шумът на вълните рисуваше приказна атмосфера и умело си асистираше с ритъма на подредения хаос изпод едно пиано, моят и нейният любим стил, ме наведе на мисълта, че никой и нищо не ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© А.Д. All rights reserved.

Random works
: ??:??