Септември, 2020
Есента е носталгията по приключението.
Духът на лятото, поддържащия паралел на съзнанието.
Избавлението...
И в тази промяната Онзи реши да разбута прахта на отсъствието ми, заради чието присъствие копнееха и копнеят хиляди вени. Кръвта им бушуваше през летния сезон. А тишината ми чак пропукваше стените на онези, които, от просто любопитство, се озъртаха за лъча ми надежда.
Лятото ми не говореше. Не питаше. Не се нуждаеше от предсказание. Душата ми не страдаше. Не искаше помощ, нито прост съвет. И се наслаждаваше като слепец и непукист. Рееше се като малко дете, скитащо по пясъка без притеснение дали ще изгуби пътя си назад. Сърцето ми... Колко развълнувано е все още то! Гледащо напред, развеселено за новия свят. Обгърнато от грижливо внимание, много енергия и поглед камина.
Една от онези летни вечери, когато шумът на вълните рисуваше приказна атмосфера и умело си асистираше с ритъма на подредения хаос изпод едно пиано, моят и нейният любим стил, ме наведе на мисълта, че никой и нищо не може да замени чувството от тази специална и нежна прегръдка. (...друг не e способен да представи съдържанието на джаза дотолкова близо до мен, както тя го прави с шепа дума и много мисъл). А и моите мисли пораждат действия. Действия, заради чието сигурно отдаване надзъртат още стотици хапливи женски очи...
И съм глух в тази есен.
Щастлив изпълнител на собствените си желания...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© А.Д. Всички права запазени
