В съботата, определена от Генерала за събиране на групата в дома му, станах по-рано от обикновено, за да приключа с един проект, който ме озори до известна степен. Приключих навреме и след кратка подготовка седнах в колата и отпраших към града. Бях почти сигурен за причината на събирането и затова, след кратко колебание, обух един приличен панталон, сложих нова риза, но се отказах от вратовръзката. В града купих един огромен букет за „причината“ на събирането и бутилка от същия коняк, повалил ни през онази нощ, но имащ не малък дял за предстоящото събитие. Сигурно бях един от последните, защото улицата пред къщата беше заета вече от автомобили. Трябваше да паркирам в съседната уличка и награбвайки букета и плика с коняка, тръгнах към портата. Не бях изминал и няколко крачки, когато се заковах на място, вгледан в задницата на джипа, който без съмнение принадлежеше на Владимира. Спомних си думите на Генерала за очакваща ме изненада и се ядосах. Не можех да се върна, а нямах сили да продъ ...