Къщата беше пълна с чужди хора. Олга стоеше зад вратата, свита на кълбо и наблюдаваше страхливо суетнята около мъртвото тяло на майка си. Струваше й се странно и ужасно, че я премятаха като парцалена кукла в коритото с вода, цъкайки с език при всяка синина, която съглеждаха.
- Ако имаше брат, това нямаше никога да се случи - поклати глава Севда, бършейки мъртвата с чиста кърпа. - Щеше да види тогава мъжът й кого ще бие и как ще оставя дете без майка.
Изречението се заби като гвоздей в малката детска глава. Трябваше да си намери брат, който да я защитава. Трябваше да го открие на всяка цена, за да не й се случи същото като на майка й.
Погребението мина като в някакъв полусън. Местеха я от място на място като вещ, погалваха я разсеяно по русата коса и добавяха неизменно:
- Горкото дете, какво ще стане сега с нея? Кой ще я прибере сираче?
Отговорът дойде още на сутринта. Балканската война беше в разгара си и селото трябваше да реши как да се спасява от приближаващия ураган на сраженията. ...