Сестра ми е по-голяма от мен с четири години. След като завърши училище, тя започна да работи като сервитьорка и оттогава не си е сменяла работата. На мен ми остава още година учене. Често ù завиждам за начина, по който си уреди живота. Тя събра пари отнякъде и започна да живее под наем в апартамент на другия край на града. Винаги си има приятел, а това лято даже отиде на море с поредния. Това беше дълго планирана почивка, за която тя разгласяше насам и натам.
Същевременно аз бях решил да прекарам дните от ваканцията пред компютъра. Със сигурност щеше да ми е приятно, но на майка ми не ù харесваше. Така тя ми каза, че трябва да отида да нахраня котките на сестра си, ден след като беше заминала. Предчувствах, че това ще се повтаря много пъти през следващите две седмици, но нямах голям избор. Ако не отидех, котките щяха да умрат от глад, а да знаете – аз не съм толкова лош, че да допусна подобно нещо.
И така, след като в продължение на час се опитвах да накарам майка ми да отиде вместо мен, разбрах, че нещата няма да се получат както искам. Взех ключа от апартамента на сестра си и тръгнах натам, решен да се върна възможно най-скоро.
Животните бяха разгонени. Не мога по друг начин да си обясня защо дращеха по вратата и вдигаха шум, когато аз влязох. Нахлух вътре, без да се събувам, и отидох в кухнята. Намерих котешката храна и сипах в купичките на котките количество, достатъчно за няколко дни. Надявах се, че няма да преядат.
Оставих животните да ръмжат над купичките си и погледнах дали в хладилника няма нещо и за мен. Както и се очакваше, беше празен. Реших да полегна за минута-две, преди да тръгна към вкъщи. Всъщност исках да поровя в чекмеджето на нощното шкафче до леглото на сестра ми, но няма да ви обяснявам какво се надявах да намеря вътре. Това, което видях отгоре, ме зарадва много повече. Пари. Имаше четири банкноти от по сто лева. Ако оставяше това вкъщи, едва ли можех да си представя какво беше взела със себе си. Изглеждаше, че сестра ми има пари в излишък. Аз също заслужавах малко. Все пак ù хранех котките, а и ми трябваха. Щях да си купя някоя компютърна игра, да си взема нова видеокарта… Все неща, за които майка ми не искаше да дава пари. Сестра ми нямаше да усети.
Грабнах една стотачка. Заедно със спестяванията ми щеше да стигне за повечето неща, които искам. После бързо излязох навън, сякаш се страхувах, че някой ще ме хване на местопрестъплението.
Вместо да тръгна към вкъщи, както бях планирал по-рано, отидох в най-близкия мол. Там имаше магазин за компютърни игри, който посещавах често. Разглеждах дълго време, без да се притеснявам. Когато ми омръзна, занесох на касата играта, която си бях избрал отпреди това. Продавачът се зарадва, защото въпреки огромния интерес, игрите не се купуваха често. Нормалните хора (като мен) намираха и други начини да се сдобият с това, което искат. Този път правех изключение, защото ми се искаше да играя и с други хора, а не само с компютъра. Човекът маркира играта и пое столевката, която му дадох. Гледа я дълго, защото въпреки високите цени, рядко му даваха такива банкноти. След десетина секунди я вдигна към светлината.
- Столевките не трябва ли да имат воден знак?
- Не знам – отвърнах аз. – Не съм ги разглеждал.
- Сигурно е – продължи той. – Всякакви други банкноти имат, а тази няма.
- Наистина ли?
Вече се притесних. Оказа се, че наистина има защо. След малко продавачът извика един полицай. Заведоха ме в полицията и се оказа, че съм загазил сериозно.
Столевката била фалшива. Впоследствие се оказа, че и останалите пари върху нощното шкафче на сестра ми също не са истински. Като цяло, нея я очакват гадни неща. Още не ни е казала как е направила копията на парите.
Аз, понеже бях пълнолетен, стоях един ден в районното. Като си тръгвах, ми предложиха да се видя с психолог, за да се уверя, че не съм клептоман. Отървах се само с това. Разбира се, че не съм знаел, че парите са фалшиви и единственото извършено от мен престъпление е било срещу сестра ми. Чист съм.
© Калин Кръстев All rights reserved.