Пред прозореца на моята стая расте голяма липа. Четирите сезона на годината се надпреварват да я обсипват с внимание. Наблюдавах я тази пролет. Дърветата около нея вече бяха се разлистили, а тя все още подготвяше пъпките си.
Погълната от ежедневието цяла седмица не ѝ бях обръщала внимание. И изведнъж: ”О-хо, здравей, миличка!” Беше се раззеленила като в ускорен филм. Поклащаше приветливо клони в отговор на поздрава ми. През юни цветчетата ѝ се разтвориха. Благоухание изпълва околността. Пролетният вятър весело играе с листата ѝ, закичени с бледо-жълти букетчета, като че развява косите на момиче. Сутрин слънцето протяга брилянтни лъчи, които бързо се провират между клоните, за да стоплят и най-скритите листенца. През деня жуженето на пчеличките и шумоленето на листата се сливат в тиха, нежна симфония, която липата слуша с наслада. Това е! Настъпи нейното тържество. Дойде най-щастливото ѝ време. Девет месеца чака този сезон. Вечер вълшебното ѝ ухание влиза през отворения ни прозорец. И н ...