Пролет
Премина вече и двадесет и петото чедо на юни. Син ли му беше, дъщеря ли – не знам, ама като обещание на депутат прелетя и се изпари на лятната жега.
Художникът в Стария Добрич видя един златист залез, помисли си, че е пендар и хукна да го търси. Белки го намери, че да се нахрани.
Мино, собственикът на кафенето, като видя, хукна да си пусне тотото, та и той да припечели.
Един поет прочете своето стихотворение, но нямаше публика. И той се замисли за вечност.
Циганите обрулиха липата край кафенето, но не виждаха небето над себе си, защото ухаещият прах замрежваше очите им.
Когато той се поръси, събраха го с една метличка и лопатка в няколко чувала, за да изкарат някой лев, че и циганчетата да усетят аромата на лятото.
Скитащите кучета на квартала минаха на проверка с осанката на данъчни инспектори и, като глобиха де що е останало, отминаха като облака, който излъга, че ще плаче над изгорелите ниви.
На мене пак ми обещаха работа.
Аз пак повярвах, че с жена ми се обичаме още.
А детет ...