І.
От лявата страна на пътя започва полегат рид, обрасъл с дървета – клоните им са голи, стърчат обвинително към сивото небе, кривят се, подобно на разкривени от артрит старчески ръце и се протягат над пътя долу, без да могат да го достигнат. Мъртви листа покриват земята, докъдето погледът може да обхване. Наситенооранжеви, огнени. Пламтящ килим, ярко контрастиращ с жълтеникавата сивота на мъглата, виеща се покрай стволовете, спуснала се като гъста пелена над притихналата гора. Пътят е черен, чакълест и мокър. По него все още личаха следи от колела, но карети не са минавали оттук скоро... или поне усещането, което витае наоколо, е такова. Отдясно на пътя се спуска стръмен склон, също покрит с дървета и пламнал килим от мъртви, загниващи листа. Тъмните дървесни стволове се редят един до друг като безмълвни воини – армия, притихнала в очакване на предстояща битка.
Армия от живи сенки, постепенно чезнещи в мъглата.
Броди по пътя, сам с мислите си, изолиран от неприятната мокрота на постоя ...