Шах и мат!
Смразяващо. Нещо, което ти спира дъха. Когато съдбата ти е предначертала нещо такова, не можеш да ù се опълчиш, не можеш да избягаш. Усещаш, че си прикован, безпомощен. Чувстваш се като мишка в капан, толкова малък, толкова безпомощен и толкова незначим. Кой си бил преди това вече няма значение. Красотата ти, умът ти, силата ти, властта – вече са станали безполезни. Не само битката, но и цялата война е загубена. Едно движение, един жест и край.
Този път не владееш положението. Не ти преследваш жертвата си, защото жертвата си ти. Не ти диктуваш правилата. Сега ти си марионетката, която кукловодът направлява. Не можеш да се противопоставиш. Не можеш да избягаш. Не можеш да промениш нищо. Вече е твърде късно. Някой ход е изигран грешно. Някоя маневра се е оказала погрешна. Но нима това има значение, когато си осъзнал колко тленен и крехък е бил животът ти. Разкаянието няма да помогне. Примирението също. Гневът – никак. Единственото, което имаш и можеш да направиш в този момент, е да дишаш. Това е първото нещо, което си направил на този свят и може би и последното, което ще направиш. Никога не си си и помислял колко е прекрасно това, че можеш да дишаш. Да знаеш, че все още си жив, че те има тук и сега. А когато спреш да дишаш...
Шах и мат!
© Велимира All rights reserved.
