Шап Ши

     Сняг валеше на огромни парчета пух. В Сеул такова нещо хората рядко виждаха. Субарото едва смогваше да си почиства предното стъкло и бавно  пъплеше към поредното местопрестъпление.

     Инспектор Съ Шап Ши дъвчеше фаса между зъбите си и наблюдаваше мъките на чистачката  на стъклото пред него. Тя все не успяваше да почисти стъклото до края. Абе, половинчата работа…

„ Мразя половинчатите работи!“ – беше креснала сутринта сегашната му приятелка Пей Тий.  Сега и настроението му беше половинчато и  чистачката работеше точно така  половин-ча-то.

Субарото спря, чистачката му също. Миг само и през стъклата не се веждаше нещо – бяла непрогледна стена.  Шап Ши запали нова цигара, изключи двигателя и се замисли: -“Какво имам? Полуизнасилено момиче, полуоткрит и полуизвестен насилник… Мамка му! Отново половинчата работа!

     Шап Ши бръкна в джоба на палтото си, намери  „синьото зъбче“ и го набута в ухото си. Потърси в ай-пода любимата си музика и колата се закефи от парчетата на Болкан Хорсес. Прехвърли всичкото това чрез „синьото зъбче“ в лявото си ухо, отвори вратата и излезе.

     Аварийни светлини на полицейските автомобили осветяваха малката горичка, старателно опасана с найлонови ленти. Тясна пътека, отрупана със сняг и хора нахлуваше и се извиваше между дърветата. В дъното на зимната ужасия полуизгорял дървен  претъпкан с полицаи, пожарникари и медици. И там някъде беше престъплението, което да разследва.

     Шап Ши не чуваше нищо, само гледаше, гледаше и виждаше безпомощните екипи изправени пред поредно злодеяние. Музиката в ухото постоянно му наливаше ентусиазъм и той се отдаде с наслада на своята работа. Извади от вътрешния джоб на палтото си чифт хирургически ръкавици и старателно ги постави на ръцете си. В ляво от догарящия дом забеляза палатката и медиците, които бяха наметнали с топло одеяло полуизнасиленото момиче и му оказваха помощ. Покрай него мина носилката с полуизгорелия труп. Шап Ши вдигна ръка и полицаите спряха. Ни лицето, нито ръцете и дрехите можаха да подскажат на инспектора кой лежи завит в найлоновия черен чувал. Пък и това малко го интересуваше, повече бе любопитен  за мотивите на престъплението. Кой бе запалил вече простреляният, кому беше нужно … Кому?

     Инспекторът се обърна към жертвата и установи, че вече го изучаваха хубавите зелени очи на чужденката. Сръбкиня, както узна по-късно. Навярно и тя като него обичаше да слуша Болкан Хорсес.

     През последното десетилетие посоката на емиграцията смени посоката си. Тръгна от запад на Изток. Китай, Монголия, Индия, Корея и Виетнам се напълниха с граждани, избягали от лагерите Европейския Съюз. Същите бяха донесли и музиката, която милваше мозъчната му кора.

Шап Ши още веднъж разкопча черния чувал и усмивка  грейна по лицето му. Махна на колегите си да продължат, трупът беше на европеец. Не че нямаше високи азиатци, но този си беше от Европата, сигурен беше… Махна ръкавиците от ръцете си и тръгна към субарото.

     Снежната пелерина от падащи парцали сняг не му пречеше . Разрина я чевръсто, почисти до колкото можа, запали двигателя и включи чистачките. Работеха идеално. Дотук с половинчатите работи. Поиска по радиото адреса на филтрационния бежански лагер и колата отново запъпли в снежната сеулска нощ.

През 2020 година балканските народи се сбиха за пореден път. Българите, за да се спасят от циганите и техните застъпници  - европейските бюрократи, поискаха да станат част от турската държава. Гръцката и сръбска армии нахлуха в Пловдив и София за да пазят българската държава и правителство. Косово и Албания се обединиха и на свой ред захапаха Република Сръбска.

     Сръбкинята Микица, полуизнасиленото момиче, беше преживяла ада на албанската окупация – Шап Ши четеше сведенията, които по канален ред емиграционните служби му бяха предоставили и настръхваше. Три сръбкини насила били превърнати в походно-полеви жени на един взвод от армията за освабаждение на Косово. Бити, изнасилвани, изнасилвани и бити две от тях не издържат и сами си прерязват гърлата.  Войниците продават Микица на албанските наркотрафиканти, които на свой ред я подаряват на китайските гангстери, докато купували от тях калашници за армията на Велика Албания.

Дали от прочетеното или защото в стаята беше студено, но Шап Ши яката се затресе. Облече палтото , нахлузи  шапка и си свари чай. После захапа гърлото на бутилката с ром, взе да се сгрява и така дочете справката за жертвата си.

     Полицейското управление на 33 участък пестеше пари от отопление и през нощта спираха топлоподаването в помещението. Часовникът на стената показваше 3 след полунощ, а термометъра под  него три градуса над нулата.

     Звънна служебният му телефон. Обаждаха се от моргата. Изгорелият бил европеец и нещо повече десният му крак бил съединен със златен пирон. Разчели са и осем цифров номер, гравиран върху пирона. От болницата му съобщиха, че вече са изпратили криптирано запитване до лабораторията в Цюрих, където изработвали подобни имплантанти.

     Инспекторът прибра разхвърляните книжа в раницата на лаптопа си, загаси осветлението на етажа, защото полицейското управление следеше за всички разходи, заключи и излезе.

Нахлу в болницата и от регистратурата го насочиха към стаята на пострадалата. Тя самата така била пожелала да остане ден два, макар че според лекарите не се налагало.

     В стаята на Микици светеха всички лампи. Болницата беше една от най-скъпите сеулски и престоят в нея със сигурност се заплащаше.

     „Кой ли плаща за всичко това?“  - си помисли  Шап Ши и внимателно почука на вратата.

Влезе след положителен отговор и си глътна граматиката.В стаята бяха прекият му началник, началникът на сеулската полиция и още двама комисари в униформи на Общоевропейската полиция, със смешните шапки на френските полицаи от средата на по-миналия век. И Микица, елегантна в униформата си, приветливо му подаде ръка и се представи:

- Микица Горанович – майор от Общоевропейската полиция – отдел военнопрестъпници! Инспекторе, предполагам вече си отговаряте сам на въпросите, които се крият зад зъбите Ви.

          - Ще Ви дорисувам картината... Истинското му име беше Исмаил Османоглу, бивш полковник от армията за освобождение на Косово. Наредено ми бе да го екзекутирам. Трибуналът в Хага потвърди ефективната му смъртна присъдата и аз  я приведох в изпълнение. Подробности ще намерите в официалните документи по случая…

     Началникът на 33 участък Хай Вън му кимна и Шап Ши си тръгна уморен  и огорчен от поредния безмислен труд. Вървейки по коридора на болницата главата му се напълни с небивалици. Отби се в близкия супермаркет и си купи ром.

                На другия ден в провинция Цан Ци Ко старата госпожа Ши беше най-щастливата майка в Корея. Синът ѝ Шап Ши най-после щеше да се прибере у дома.

_СО2011СФ

_{Шап Ши - умалителна форма на Шапшал, има се в предвид празноглав човек без глава, само шапка и шал :)}