Васко всяка неделя отиваше за риба. И тази неделя не направи изключение. Обичаше да бъде сам, нещо като единак падаше, даже и жена му беше вдигнала ръце от него. Познаваха се от дълги години, но тя така и не успя да го промени. Както подобаваше навика, той стана рано, изкъпа се, взе си такъмите и излезе. Любимото му място беше едно езерце извън София, малко и китно, то беше заобиколено от няколко липи и най-важното бе, че никой не го знаеше. Но точно този ден Васко не беше в настроение. Нещо го мъчеше отвътре. Не му се говореше с никого, дразнеше го всичко. Паркира колата си, както винаги до брега, свали си багажа, разпъна си чадъра и зачака...
Никой не знаеше, че точно в това малко езерце имаше шарани. Само Васко знаеше. Нали само той идваше да лови риба тук. По едно време се чуха стъпки... Обърна се и видя някакъв тип с шкембе да се отправя към него.
- Как е, кълве ли? - попита Непознатия.
- Бива - отвърна сухо Васко.
"Какъв е пък тоя? Откъде се взе? За какво ми задава въпроси?" - та ...