latinka (Латинка Минкова)
204 596
Jun 29, 2010, 11:27 PM

Шарен свят 

  Prose » Narratives
748 0 0
3 min reading
Запознахме се на автогарата. Уж нямаше хора, а седнах до нея. Усетих я, че в торбата си носи и част от съдбата. Погледнах – от нея стърчаха бели чаршафи. Жената веднага ме заговори. Обичайните въпроси „Колко е часът?”, „За къде?”. Погледнах я внимателно в очите – сини като лятно небе, а уплашени и премрежени от сълзи.
- Ще ти разкажа нещо, чедо! – рече жената – Не те познавам, ама ми се виждаш добър човек, пък искам да се изприкажа. Синът и дъщерята са в Италия…
Така се запознах с Кера от едно новозагорско село.
Преди няколко седмици трябвало да отиде на изследвания в някаква софийска частна клиника. Размислила се, па стегнала чантата и - на гарата.
- Ти ходила ли си някога в София? – пита ме тя наивно и обяснява – Аз съм била, ама бях на 25 години и оттогава се е променило всичко. Викам си – ще питам и ще я намеря тази клиника. Мисля, че е като в Нова Загора и Сливен – питаш и те упътват. Да, ама там не било така.
Качвам се на тролея, бях си купила 4 билетчета и гледам къде да перфори ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка Минкова All rights reserved.

Random works

More works »