- Запряне, Запряне бе, стани, бе! Да му се невиди и пуста му ракия дано, акъла ти взе, бре, пущината му макар пуста да опустее…стании! Чу ли, бе, Запряне, беее...- викаше жена му Спасия и го буташе силно по рамото, за да го събуди.
- Какво, какво има, ма Спасийо?! – с мъка търкаше очите си Запрян, все едно щеше да прогони тежкия махмурлук и дрямка само с едната си ръка. – Какво си се развикала такава?
- Аз ще ти кажа аз какво съм се развикала такава като взема дряновицата, па по теб. Казах ти тия дни да не пиеш! Ей я кравата взе да се тели, а ти не можеш йож стана. Отивай веднага под сайванта, че клетата се измъчи. Аз отивам за фелдшера, поразнико, все твоята работа да върша, да му се невиди макар.
Запрян се повдигна от леглото с мъка, потърка брадясалото си лице и се затътри към сайванта, където кравата жално мучеше, обръщайки всеки път муцуната си към влизащия, в очакване на помощ. Такива са животните, зависят от хората и го знаят. А хората, имащи себе си за по-умни същества, не разб ...