http://www.youtube.com/watch?v=llhoAi44YGY&feature=related

Извикаха ме през нощта. Бях млад и зелен, на няколко месеца стаж. Скочих от докосването на сестрата. В малкото село  вечер  ми  сервираха най-ужасните случаи. Усетих как ме облива студена вода, надянах панталона в тъмното и се измъкнах  в коридора. Млада циганка  пристъпваше нервно от крак на крак. Не приличаше на другите  жени в махалата. Беше облечена градски и изглеждаше  природно интелигентна.

-          Докторе, Шекеран    изтрещя, а  утре се жени брат му, ще дойдат гости от  София, какво ще правим, не знам.

Погледнах сестрата, но тя  пускаше  прекалено внимателно малки ампули в чантата и аз се  запътих към линейката.

Вървяхме през циганската махала и кучетата скачаха срещу колата ни като бесни. Шофьорът псуваше,  жената до мен мълчеше и ме поглеждаше. Недоверието беше взаимно.

Спряхме пред малка къщичка, някак отделена  като нарочно от другите.  Дворът - покрит с пътека от плочки, странични лехи от цветя - не приличаше на циганска къща. От прозореца се виждаше  мъж как се разхожда из стаята.

Влязохме и аз се загледах в леглото. Опънато като под конец, подът светеше от  чистота. - Странно място - помислих си за пореден път.

Бях ходил в махалата няколко пъти,  тук беше различно.

Мъжът правеше няколко крачки, после спираше. Клякаше и се завърташе, сякаш взема нещо от пода и пак ставаше. Правеше още няколко крачки  и повтаряше същото. Погледът  светеше празен. Започнах да го наблюдавам и да мисля  какво да направя. Можех да опитам с успокояващи, но ампулите ми се водеха и вече ми  бяха направили забележки, че харча прекалено много лекарства за малцинствата. А и не знаех дали не е алергичен.

- Откога е така - опитах се да подредя пъзела малко по малко.

- От следобеда, докторе - жената пак пристъпваше нервно от крак на крак.

Малките й крачета сякаш танцуваха някакъв  странен танц. Наложих си да се концентрирам и се загледах отново в мъжа.

- Откакто му казаха, че баща му ще идва за сватбата - довърши  нерешително тя.

Погледнах я въпросително и направих знак да продължи. Младият мъж правеше ритуалните движения с математическа  точност и честота и това почваше да ме изнервя.

Тя въздъхна. Застана мирно като войник и  задърпа медальона си с образа на Исус.

- Ако не ми кажеш, не да мога да му помогна - сложих ръка на ръката й и я накарах да ме погледне.

- Ами, нали знаете, те всички знаят - Шекеран беше 4 години в затвора. Брат му  убил човек в катастрофа и купил 4 години от  бащата на Шекеран. Бил   е на 18.

Чак сега  се вгледах в  косата на Шекеран. Сребърна, сякаш  не  е на 22, а на 40. Слаб, лицето - спокойно и светло. Красив мъж, много красив. Как е изкарал тия години в затвора? Мисълта ме прободе и студена пот изби по ръцете ми. Какви  ужаси е преживял? Внезапно се сетих как майка ми, когато плачех неудържимо,  пееше една  нежна и топла  песен. Не можех да не опитам. Може би някакъв хубав спомен от детството щеше да  върне Шекеран обратно при нас. Обърсах ръце в панталона,  и с цялата нежност, на която бях способен, запях:

Лека нощ, и лек сън, спинка  всичко навън,

До тебе, сега, аз тихичко ще бдя.

Ти очи затвори, нани, сладко заспи.

Ти очи затвори, нани, сладко заспи.

Утре пак в светлина, ще те срещне деня.

Ти очи затвори, нани, сладко заспи.

Мъжът спря. Гледаше  без да ме вижда. Когато свърших песента, Шекеран се приближи леко. Все още погледът му беше далеч, но вървеше към мен бавно, без да повтаря набора от движения. Направих знак на жена му да го прегърне и  започнах да пея отново. Тя запя заедно с мен - имаше топъл глас и Шекеран  се притисна към нея като дете. Полека го поставихме на леглото и тя го зави нежно. Премерих пулса му. Беше заспал.

Седнахме пред къщата в тъмното и тя ми разказа  историята.  Косата ми настръхваше, ръцете ми се свиваха в юмруци. Хванах малката мургава ръка и я обърнах към мен.

-          Утре да  заведеш  Шекеран някъде, не бива да оставате тук.

Тя кимна с глава.

Станах, а младата жена бръкна в джоба  да ми плати. Хванах ръката й  втори път.

-          Утре ще ти трябват пари. Сега  си легни до него,  важно е да те  усеща.

Минаха дни. Сватбата в махалата бе минала много добре,  щом не ме викаха да зашивам глави. Срещах Шекеран няколко пъти, но той не ме помнеше и аз не му се обаждах. Беше невероятно красив, като ангел, само че шоколадов.

В петък тъкмо си бях легнал, и на вратата пак  се затропа. Обух се  като насън. Отворих и се засмях -  отпред  стояха Шекеран и неговата жена, в ръце с  оклюмала патица, явно  упоена с вино, за да не кряка. Поканих ги. Притеснени, запристъпваха с малки крачки към стаята. Искаха да ми кажат нещо тайно, поглеждаха се, сякаш  си дават кураж. Накрая започна тя.

-          Нали знаеш, докторе, Шекеран, дето е бил в  затвора, мъчили си го много и сега не може да...

Пак усетих студена вода да се стича по  ризата ми отвътре.

-          На мен това не ми пречи - продължи тихо тя. - Аз мъже съм имала  не за два, за десет живота, ако не знаеш, все някой ще ти го  каже. Баща ми   ме  продаде на 13. Едва успях да избягам. С Шекеран се намерихме в болницата. Аз знам всичко за него, той знае всичко за мен.

                Мълчах. Гледах в очите и  двамата и не можех да се сетя накъде бият.

-          Искаме да си имаме наше дете. Можеш ли да вземеш от него... сещаш се, и да го сложиш у мен някак по докторски?

Кимнах.

-          Но трябва да бъде тайна – тя пак задърпа нервно медальона с Исус. - Можеш ли?

Пак кимнах. Очите ми се пълнеха  с предателски  сълзи.

-          Докторе, - обади се Шекеран - Ние сме прости хора, затова и при теб сме дошли. Много хубав лек си  научил  жената  да ми помага. Другите доктори ме бодяха и после с дни бях ни жив, ни умрял. А от твойто лекарство сутринта се събудих нов.

Спогледахме се с жената и тя  се усмихна срамежливо.

-          Той, Шекеран, си ме глези  с всичко, доктор си, знаеш как се глези  жена. Не  е като другите в махалата. - Протегна малка  ръка и му погали косата.

                Обещах да не споделям с  никого тази история, а  я разказах на всички. Но душата ми не  изтърпя. Луднали сме да гоним принцове и  принцеси, а  всичко, от което имаме нужда,  е  да намерим някой с  душата на  Шекеран и неговата жена.