Разхождам се из улиците на вече заспиващия град. Наоколо няма хора, а само сенки. Луната ми прави път по който да вървя. И тръгвам по него. Вървя в тишина, за да достигна гласа, гласа на любовта. Не стигам до него, стигам само до звука от отминалата обич на две сърца. Все пак продължава да вървя, но уви не стигам, не стигам любовта. И отново продължавам, и тъкмо да спра.. сянка, една сянка вървеше след мен. Обърнах се тихо. Докато той цяла нощ е шепнел зад мен, аз глухо съм вървяла напред.