Apr 1, 2011, 9:44 PM

Шок 

  Prose » Narratives
912 0 3
4 min reading
Вятърът беше непостоянен - ту задвижваше гневно белите снежинки, ту ги оставяше безчувствено да падат по калните улици, да умират...
НЯКОЛКО ДНИ ПО-РАНО
- Нямам търпение да я боядиса! Тази кола вече е заприличала на кочина, ръждата е избила отново... Намерил съм един много добър майстор и се надявам този път да издържи повече, обеща да я китоса и измаже страхотно. – лежеше до мен, но погледът му бе отнесен, напоследък все някакви такива неща му бяха в главата.
- Радвам се, бих искала светло оранжево!
- Да, и аз си мислех за нещо такова. – погледна ме и доближи устните си до моите. Телефонът звънна, а силната му фигура се сепна, все едно че го изплаши.
- Ще се договорим за цената по-късно, няма проблем. Веднага ще им я докарам. Довиждане!
- Е? Какво се разбрахте?
- Отивам да му я откарам, до два дни е готова, поне така обеща. – беше ентусиазиран като малко дете.
- Не ме оставяй! Вече се стъмни, знаеш, че ме е страх...
- О, я стига! Не си ли голяма вече за такива неща, достатъчно ти угаж ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Маркова All rights reserved.

Random works
: ??:??