Dec 13, 2011, 1:39 PM

Шоколадова радост за детето на Меджик

830 0 6
1 min reading


   Дядо Марин не беще ял шоколад от година. Затова с добавката от пет лева към помощите за отопление реши да си купи шоколадови бонбони /беше чувал, че шоколадът носи енергия.../
   В магазина дълго се чуди коя кутия да избере... Но сякаш невидима ръка го насочи. На една от тях очите му забелязаха таен знак - чертичка или петно. Старецът прочете: "Шоко-ладова радост". Дядо Марин беше прост човек и не знаеше, че тази кутия бе предназначена от Съдбата за Меджик - негова съседка, живееща срещу магазина...
   Когато излезе, старецът дочу силен детски плач - идеше от прозореца на Меджик. За тази жена се носеха слухове, че правела разни магии. Дядо Марин не вярваше в магии. Но веднъж мъжът на Меджик го бе поканил у тях на вечеря - и тази вечер се превърна в празник за душата на самотния старец...
   Дядото позвъни на вратата. Показа се Меджик, доста разстроена.
   - Добър ден, съседке! Защо плаче детенцето ти?
   - Ох, и аз не знам, дядо Марине... С нищо не мога да я успокоя...
   - Ето, тука съм купил шоколадови бонбони - за тебе, за детето... Имам повод, та...
   - Какъв повод? - изгледа го Меджик съмнително.
   - Ами... чух, че днеска било Ден на Радостта... Трябвало да зарадваш някой близък, най-добре - дете. Децата имат най-голяма нужда от радост... Аз нали нямам близки, нито деца, та затуй...
   Старецът пъхна кутията в ръцете на Меджик.
   - Мерси, дядо Марине! Но... не може цялата кутия...
   - Хайде, тичай при детето! Само да не му ги дадеш наведнъж!...
   Меджик се прибра, бързо отвори кутията и усмихната каза на плачещото дете:
   - Хайде, душичке сладка! Вземи си бонбонче!... Един от тези бонбони е вълшебен и носи радост... Хайде, избирай!
   Детенцето притихна. Позачуди се малко и си избра бонбон. Докато го смучеше, попита:
   - Кой... дал бонбончетата?
   - Един вълшебник, миличко! Един добър стар вълшебник...
   Детето се засмя и гушна майка си...

   А дядо Марин се прибра доволен, хапна и легна да си почине... Унесе се и засънува чуден сън... Бели, усмихнати ангелчета го носеха нагоре, нагоре -  в небето, към Рая...

Марин Тачков
19-20 октомври 2011 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Тачков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...