Шоколадова радост за детето на Меджик

Dec 13, 2011, 1:39 PM

Prose » Narratives

611 0 6

1 мин reading

   Дядо Марин не беще ял шоколад от година. Затова с добавката от пет лева към помощите за отопление реши да си купи шоколадови бонбони /беше чувал, че шоколадът носи енергия.../
   В магазина дълго се чуди коя кутия да избере... Но сякаш невидима ръка го насочи. На една от тях очите му забелязаха таен знак - чертичка или петно. Старецът прочете: "Шоко-ладова радост". Дядо Марин беше прост човек и не знаеше, че тази кутия бе предназначена от Съдбата за Меджик - негова съседка, живееща срещу магазина...
   Когато излезе, старецът дочу силен детски плач - идеше от прозореца на Меджик. За тази жена се носеха слухове, че правела разни магии. Дядо Марин не вярваше в магии. Но веднъж мъжът на Меджик го бе поканил у тях на вечеря - и тази вечер се превърна в празник за душата на самотния старец...
   Дядото позвъни на вратата. Показа се Меджик, доста разстроена.
   - Добър ден, съседке! Защо плаче детенцето ти?
   - Ох, и аз не знам, дядо Марине... С нищо не мога да я успокоя...
   - Ето, тука съм купил шоколадови бонбони - за тебе, за детето... Имам повод, та...
   - Какъв повод? - изгледа го Меджик съмнително.
   - Ами... чух, че днеска било Ден на Радостта... Трябвало да зарадваш някой близък, най-добре - дете. Децата имат най-голяма нужда от радост... Аз нали нямам близки, нито деца, та затуй...
   Старецът пъхна кутията в ръцете на Меджик.
   - Мерси, дядо Марине! Но... не може цялата кутия...
   - Хайде, тичай при детето! Само да не му ги дадеш наведнъж!...
   Меджик се прибра, бързо отвори кутията и усмихната каза на плачещото дете:
   - Хайде, душичке сладка! Вземи си бонбонче!... Един от тези бонбони е вълшебен и носи радост... Хайде, избирай!
   Детенцето притихна. Позачуди се малко и си избра бонбон. Докато го смучеше, попита:
   - Кой... дал бонбончетата?
   - Един вълшебник, миличко! Един добър стар вълшебник...
   Детето се засмя и гушна майка си...

   А дядо Марин се прибра доволен, хапна и легна да си почине... Унесе се и засънува чуден сън... Бели, усмихнати ангелчета го носеха нагоре, нагоре - в небето, към Рая...

Марин Тачков
19-20 октомври 2011 г.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

svdonchev (Светослав Дончев)

2011-12-18T22:24:40+02:00

много, много постно....за жалост....е, не ми хареса, извинявайте....а започнах да чета с добри намерения...
MarinTachkov (Марин Тачков)

2011-12-18T18:26:53+02:00

Сърдечна благодарност, Алина, Нина, Дочка!
Довереница (Дочка Василева)

2011-12-18T12:16:53+02:00

Уютно по човешки.С криле на ангел
Ilis (Алина Стоянова)

2011-12-16T21:48:48+02:00

Трогателно и мило.
Къс разказ,а толкова значителни неща си казал,Марин.
Поздрав!
MarinTachkov (Марин Тачков)

2011-12-14T16:41:22+02:00

Сърдечно ви благодаря за отзивите, Лиляна, Илиана, Лина!
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2011-12-13T21:15:59+02:00

И аз си взех едно бонбонче от кутията на дядо Марин... Благодаря!