Есенна утрин. Нощта преди това през града беше преминала ужасна буря. Беше студено, ветровито, а и навсякъде имаше вода. Г-н и г-жа М., младо, средно - заможно семейство, закусваха и си говореха, а край тях грееха дев печки "Елва", пуснати на два реотана. Бяха голяма гордост на г-н М., подарък от баща му, когато започнал за първи път работа - в завода "Елдом". Там той ги беше превърнал от неработеща стара антика в сякаш чисто нов уред, който те връщаше в 80-те години. Но докато той работеше от 4 години там, за г-жа М., тази сутрин беше началото на първия ден на новото ù работно място. След като беше напуснала старото си работно място, като касиер в "Кауфланд", сега щеше да работи като секретарка при една доста чувствителна и взискателна директорка. Тя търсеше хора с ценности, точни и изпълнителни, предвидливи и съобразителни. Г-жа М. не твърдеше това за себе си, но околните често ù го казваха. Та така прие предизвикателството да работи там. Облече се скромно, навлече един стар вълнен пуловер отгоре на всичко и тръгна. Офисът на директорката се намираше на центъра на града. Г-жа М. застана на спирката и притеснено гледаше към завоя, очаквайки автобуса и молейки се да бъде точен. Семейството имаше една кола и то стара, а тя беше нужна на г-н М, тъй като заводът се намираше на 5км от другия край на града, в който живееха. За щастие, градският транспорт си беше свършил работата тази сутрин, колкото и да не се вярваше на никого. Пристигна точна. И разбра нещо, което не знаеше преди това - тя имаше колежка. Но другата секретарка далеч не приличаше на нея. В този студ и цапортия, тя беше излязла не с кубинки, яке и шал, а къса рокля и обувки на токчета. Когато си поговориха, колежката ù - г-жа К., наскоро сгодена, твърдеше, че външният ù вид е по-важен от всичко и че никоя жена не може да изглежда добре в зимни дрехи. Новата беше шокирана, не знаеше какво точно да мисли за колежката си. Не посмя да ù каже, че е опасно, защото просто знаеше отговора - "Кой му пука!".  По-важното за г-жа М. беше, че директорката я хареса.

Месец по - късно, директорката беше доста доволна от нея, всички задачи бяха успешно изпълнявани от новата секретарка, още преди госпожицата с новите дрехи да беше чула. :) Но въпреки това, злоба между тях нямаше, прибираха се заедно. Г-жа М. - към спирката, а колежката ù - към скъпата си кола, паркирана наблизо.

- Виж какво ми подари годеника ми. - хвалеше се примадоната. - Аз си правя каквото искам, а той плаща. - в това време профуча бърза кола, подобна на нейната. Зад волана беше млад мъж, очевидно облечен в скъпи дрехи, но от километри личеше колко студен човек беше той, а г-жа К. го гледаше в захлас. Новата не говореше, само стоеше и гледаше и недоумяваше какво се случва.

- Видя ли го! Виж какви карат коли като моята! Трябва да го заговоря. -  но в този момент новата не издържа:

- Ти луда ли си? Нали си сгодена, ще се жениш, имаш повече отколкото ти трябва, че и по други се заглеждаш?!

- Колко си старомодна! Тъкмо щях да ти предложа да ходим на дискотека заедно да се запознаем с някого.

- Ти си се побъркала! - изръмжа г-жа М. и се обърна рязко на другата страна, седнала на спирката. В този момент дойде съпруга ù с колата:

- Свърших работа по - рано реших да те взема. Какво става, защо си нервна?

Тогава жената разказа всичко с огромно възмущение и неприязън в гласа като завърши целия разказ с "Овца! Тръгнало че се самозабравило!" В този момент г-н М. се почувства адски спокоен и горд, защото въпреки не особено заможната обстановка в която живееха, старата кола и малкия апартамент, чувствата на жена му бяха по - силни от всичко.

- Защо не започнеш в завода при мен? Там поне няма да има кой да те тормози, а и винаги ще ходим заедно на работа. Днес един от колегите напусна, знаеш го, бай Иван, в отдела по контрол на качеството произведени резервни части. Работата не е тежка, само трябва да оглеждаш всяка част която идва при теб по 3 основни категории. Ако отговаря, я оставяш нататък по лентата, ако не, я връщаш за претопяване. - търпеливо и подробно обясни той. Когато чу, съпругата му (която не бягаше от работа), се върна в офиса при директорката и реши да ù разкаже всичко. Тя беше изумена, веднага я освободи и със сълзи на очите отпрати толкова точна млада жена като нея.

5 дни по - късно, рано сутрин колата потегляше, но този път и двамата бяха в нея. Усмихнати потеглиха към края на града и след като преминаха табелата за край на града започнаха табелите "Елдом => 5км", след няколко неусетни завоя, вече се бяха озовали там, на портала. Докато преди, г-жа М., беше ходила "на гости" на съпруга си, лятно време и се молеше на портала да я пуснат, сега влезе като редовен работник с легитимация. Чувстваше се едновременно странно и уверено. Зае работното си място и сякаш ù пасна идеално. Работеше и с удоволствие разпределяше годните и негодни части, ходещи по лентата. А и не си липсваха със съпруга си. Непрекъснато се гледаха на две машини разстояние, а в почивките излизаха заедно да хапнат и да си поговорят. Винаги имаха какво да си кажат, въпреки че бяха 24/7 заедно, никога не си омръзваха.

Няколко години по - късно се случи да минат покрай старото ù работно място, точно тогава другата секретарка си тръгваше. Вземаше я поредния богаташ, който беше си харесала на пияно в някоя дискотека. Г-жа М. поклати глава и си каза "Няма надежда.".

10 ГОДИНИ ПО - КЪСНО.

Летен ден, г-н и г-жа М, пътуваха заедно със семейната си кола, слушаха радио, пееха и си говореха за всичко и за нищо, правеха планове, и никой и нищо не ги безпокоеше. Чувстваха се като че ли бяха само двамата в целия свят. Но изведнъж телефонът на жената звънна. Беше непознат номер, когато вдигна, от слушалката се чуваше глас на жена, плачеше и крещеше. Беше бившата ù колежка:

- Беше права! Извинявай! Въвлякох се в големи проблеми. Онзи с който ме видя последно, след това бях с негов приятел, но той всъщност ме е продал. Помогни ми да изляза от тази верига! Вече не съм жена, а предмет. Нямам бъдеще! - в този момент се чу суров и груб мъжки глас от далечината: - Къде ми намери телефона! Ще те убия!

В този момент г-жа М. затвори телефона, вдигна рамене и промълви:

- Аз казах ли ти?! - след което изключи телефона си, обърна се към съпруга си и се усмихна. Той също ù се усмихваше, знаеше, че нито единия, нито другия, имаше защо да се страхува от действията на другия. 

 До края на живота на двамата, никой повече не разбра какво се беше случило с онази жена. Но г-н и г-жа М. остаряха заедно и отдавна я бяха забравили. Не, те не бяха жестоки, когато не ù помогнаха. Те просто не допускаха, че алчността ще бъде по–важна от човешките чувства. Те бяха оставили безотговорната жена да докаже силата си, с която непрекъснато парадираше. Но не физическа сила, а силата на парите. Силата на парчета хартия, която контролираше целия свят на заблудената ”госпожа”. Сила, която беше нищожна пред истината, пред съдбата и пред човешките чувства.