Щастлива маска
Най-лесно е да сложиш 'щастливата маска' за няколко часа, за ден... Всички са свикнали да виждат усмивката ти... Всички обичат безгрижието ти... Всички се радват на позитивизма ти... И толкова са свикнали с това, че не се страхуваш, ако случайно някоя сълза се изплъзне между клепките ти... Тя остава незабелязана. А ако някой я забележи, ще обвини случайно попаднала прашинка в окото ти. Ти не плачеш. Ти не можеш да плачеш... Не и пред хората! Свикнала си да стичаш сълзите по гърлото. Само дългите нощи знаят страховете ти. Само те долавят болките ти. Само те са свидетели на мислите ти. И само в цигарения дим, примесен с алкохолни изпарения, се вижда реалността. Твоята реалност. Останалото е илюзия. Онази, която сама си създаваш. Онази, която прави аурата ти толкова бяла... Онази, в която обичаш да живееш.
Реалността свърши. Слънцето изгрява. Вече е ден!
Хей, къде тръгна така!... Ами маската?!
