Щастливата нормалност /начало/
Иван закуси нормално – солидно, вкусно, полезно хапване. Да държи сито до обяд. Когато отново смяташе да напълни стомаха с нещо хем даващо сили, хем наслада. И вечерта – трето зареждане на организма. Не толкова сито, но също така много, много вкусно.
Закуската беше лека – пастет от гъсечици, пюре от пиявици, дървеници на шишчета, плюс пресен сок от медузи.
На обяд – кюфтенца от земни червеи, кебап от къртица, сладкиш от попови лъжички в естествена захар от пчелояд. А вечерята беше лека – гущерови лапи в сос от хлебарки, гарнирани с дъвчащи човки от жабчета…
Полезно, приятно, вкусно…
Отдавна човечеството беше минало на модерен хранителен режим. Месо и мляко от животни си позволяваха само изоставащите в развитието си хора от богатата класа. Те се движеха след нормалните паботещи. Но затова пък, утешаваха се пролетариите, богаташите бяха принудени да плащат скъпо и прескъпо за храната. Както и за облеклото, транспорта, бита си изобщо.
С две думи – светът се развиваше правилно. И възподящо.
Назад към естеството. Вече пропагандистите убеждаваха изостаналите пролетарии в предимствата на приземения бит – живот в землянки. Натам беше ясно – по дърветата.
И човечеството затваряше кръга на цивилизацията. А кръгът, както знаеха едно време хората, е висша форма в геометрията. По-висша е само сферата…
Бъдеще реално…
/Натам карайте сами. Или ще го преживеете/
© Георги Коновски All rights reserved.
