Jun 28, 2009, 5:39 PM

Ще бъда тук

  Prose » Letters
2K 0 3

Сънуваше ли ти моите сълзи,
когато аз сънувах твоите очи?!
Спомняш ли си нашата любов голяма,

сравнена единствено с величието на балкана?!
Днес, години след нашата раздяла.
Връщам се в онези дни, а там сърцето ми кърви.
От любовта опарен съм, признавам,
но това не означава, че ще се предавам.
Ще търся любовта отново

в очите на момиче ново.
Надявам се да я открия,

инак сам ще се затрия.
Като мене втори няма,

радостен съм и боя се да го кажа.
И думите не стигат, за да го опиша -

това, което кара сърцето ми да диша!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лъчезар Андреев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...