28 июн. 2009 г., 17:39

Ще бъда тук 

  Проза » Письма
1600 0 3

Сънуваше ли ти моите сълзи,
когато аз сънувах твоите очи?!
Спомняш ли си нашата любов голяма,

сравнена единствено с величието на балкана?!
Днес, години след нашата раздяла.
Връщам се в онези дни, а там сърцето ми кърви.
От любовта опарен съм, признавам,
но това не означава, че ще се предавам.
Ще търся любовта отново

в очите на момиче ново.
Надявам се да я открия,

инак сам ще се затрия.
Като мене втори няма,

радостен съм и боя се да го кажа.
И думите не стигат, за да го опиша -

това, което кара сърцето ми да диша!

© Лъчезар Андреев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??