Ще бъда тук
Сънуваше ли ти моите сълзи,
когато аз сънувах твоите очи?!
Спомняш ли си нашата любов голяма,
сравнена единствено с величието на балкана?!
Днес, години след нашата раздяла.
Връщам се в онези дни, а там сърцето ми кърви.
От любовта опарен съм, признавам,
но това не означава, че ще се предавам.
Ще търся любовта отново
в очите на момиче ново.
Надявам се да я открия,
инак сам ще се затрия.
Като мене втори няма,
радостен съм и боя се да го кажа.
И думите не стигат, за да го опиша -
това, което кара сърцето ми да диша!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъчезар Андреев Всички права запазени
Прекрасно!
