6 min reading
Детството му бе скучно и еднообразно, лишено от каквито и да е забавления. Всъщност имаше едно нещо, което обичаше да прави в свободното си време – да чете книги – като това бе по-скоро страст, граничеща с вманиачаване. Четенето му даваше възможност да излезе от рамките на сивото си ежедневие и да „види” широкия свят.
До седемнайсетгодишна възраст не се бе отдалечавал на повече от двайсетина километра от родното си място – високопланинско село, сгушено в малка, китна котловина. Помагаше на властния си и с грубовати маниери баща при отглеждането на овцете, ходеше на училище в близкото по-голямо село, играеше с приятели, когато имаше възможност и четеше книги – такъв на практика бе животът му.
Когато навърши седемнайсет години, заедно с неколцина свои съученици отиде на екскурзия в Пловдив. Тогава за пръв път видя що за чудо е градът. Впечатли се много, но и се смути от шума и от огромното, по неговите представи, стълпотворение от хора. В крайна сметка реши, че не би искал да живее на по ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up