Ще се женя
2 min reading
Ще се женя
Реших да се оженя, булка за целта да си намеря. Мама казва, да я избера работна, в домакинството да е страхотна. Тате казва: „Не търси у жената миячката, гледай да е като Мара отварачката!” Баба и дядо също ми дадоха мнение, съвсем пък не ми е ясно тяхното поколение. Да може да готви и да плеви в градината, а не искат ли и да работи в мината? Не разбират ли, че искам Европейска жена – млада, хубава и добра. На сцената да е като Лили Иванова, в леглото да е като Бианка Панова и богата като Дарина Павлова. На съпругата, маркирах образа прекрасен, но как ще я намеря, подхода хич не ми е ясен. А и както на пот мериша още от понеделник, джи пито ми каза, че ако не пуша Мелник, щяло изпотяването да ми мине, но оплешевяването – едва ли ще ми се размине. С две думи и очилата не ме правят много красив, но за сметка на това съм дружелюбен и много паметлив. Търсих мацки на път и сред път, но истината е, че ме наричат „смотаняк!” и ме не щат. Как да си намеря подходяща булка сега, язък, че Господ ме дарил с такава доброта! Критериите са ясни, търсим очарование, опитите ужасни, разочарование след разочарование. Изведнъж погълнат от жестоката депресия, ме озари мисъл звездна, дръзка като импресия! Ще пусна обява във вестник „Лична драма”: „Търся умна, богата и да е хубавица голяма.” Заваляха телефонни обаждания на хубавици - едва говорят, но с големи цици. Реших да се прежаля и за някоя компромис да направя. А те с чантите ме млатят по главата „Задника ти не е като на Брад Пит, да не говорим за главата!” Малко преувеличих в обявата, описвайки своята хубост, която ме види крещи, че това моето са халюцинации и лудост. Обърнах се към агенция за запознанства сериозни, тук май нещата по са възможни. Гледат както моите качества, така и строгите ми критерии, като гледам булка май скоро ще се намери. Служителката търпеливо прочете като арбитър: „Господине, Вие сте с изискванията на Хитлер.” Тръгнах си моментално, тук, че не намерих булка, това не е фатално. Как ли пък не, ще ми търси жена тази кикимора загубена, а там някъде тъжи за мен някоя принцеса нещастно влюбена. Ще се наложи да се справям сам оттук нататък, инак животът ще ми пропилеят в търсене, а той е много кратък! А и нашите смятат, че вече трябва да съм по-самостоятелен, ще покажа на света колко съм обаятелен. Пускам компютъра и влизам в чата, а... ето я и нея, ето я жената. Щом видях аз ника й, че е Дулсиня, моментално влюбих се в нея. Каза ми, че ме обича и аз по клавиатурата засричах.
Рече, че е много екзотична, прозвуча ми като твърде еротична. Обясни ми, че е нежно създание и прикова цялото ми внимание. Дойде време и за среща, ох, и тази мойта пот, този път гореща. Дойде една черна и мръсна циганка в кафенето, дребна като на дядо Коледа джуджето. Седна на масата до мен: „Ти ли си стария ерген?” „ Марш, че съм на среща и да не ти знае много лулата.” „Не ме ли позна, бе бате, аз съм Долцинея от махлата!”
Реших да се оженя, булка за целта да си намеря. Мама казва, да я избера работна, в домакинството да е страхотна. Тате казва: „Не търси у жената миячката, гледай да е като Мара отварачката!” Баба и дядо също ми дадоха мнение, съвсем пък не ми е ясно тяхното поколение. Да може да готви и да плеви в градината, а не искат ли и да работи в мината? Не разбират ли, че искам Европейска жена – млада, хубава и добра. На сцената да е като Лили Иванова, в леглото да е като Бианка Панова и богата като Дарина Павлова. На съпругата, маркирах образа прекрасен, но как ще я намеря, подхода хич не ми е ясен. А и както на пот мериша още от понеделник, джи пито ми каза, че ако не пуша Мелник, щяло изпотяването да ми мине, но оплешевяването – едва ли ще ми се размине. С две думи и очилата не ме правят много красив, но за сметка на това съм дружелюбен и много паметлив. Търсих мацки на път и сред път, но истината е, че ме наричат „смотаняк!” и ме не щат. Как да си намеря подходяща булка сега, язък, че Господ ме дарил с такава доброта! Критериите са ясни, търсим очарование, опитите ужасни, разочарование след разочарование. Изведнъж погълнат от жестоката депресия, ме озари мисъл звездна, дръзка като импресия! Ще пусна обява във вестник „Лична драма”: „Търся умна, богата и да е хубавица голяма.” Заваляха телефонни обаждания на хубавици - едва говорят, но с големи цици. Реших да се прежаля и за някоя компромис да направя. А те с чантите ме млатят по главата „Задника ти не е като на Брад Пит, да не говорим за главата!” Малко преувеличих в обявата, описвайки своята хубост, която ме види крещи, че това моето са халюцинации и лудост. Обърнах се към агенция за запознанства сериозни, тук май нещата по са възможни. Гледат както моите качества, така и строгите ми критерии, като гледам булка май скоро ще се намери. Служителката търпеливо прочете като арбитър: „Господине, Вие сте с изискванията на Хитлер.” Тръгнах си моментално, тук, че не намерих булка, това не е фатално. Как ли пък не, ще ми търси жена тази кикимора загубена, а там някъде тъжи за мен някоя принцеса нещастно влюбена. Ще се наложи да се справям сам оттук нататък, инак животът ще ми пропилеят в търсене, а той е много кратък! А и нашите смятат, че вече трябва да съм по-самостоятелен, ще покажа на света колко съм обаятелен. Пускам компютъра и влизам в чата, а... ето я и нея, ето я жената. Щом видях аз ника й, че е Дулсиня, моментално влюбих се в нея. Каза ми, че ме обича и аз по клавиатурата засричах.
Рече, че е много екзотична, прозвуча ми като твърде еротична. Обясни ми, че е нежно създание и прикова цялото ми внимание. Дойде време и за среща, ох, и тази мойта пот, този път гореща. Дойде една черна и мръсна циганка в кафенето, дребна като на дядо Коледа джуджето. Седна на масата до мен: „Ти ли си стария ерген?” „ Марш, че съм на среща и да не ти знае много лулата.” „Не ме ли позна, бе бате, аз съм Долцинея от махлата!”
© Мими All rights reserved.
Щото тя без работа няма да иска да седи! 
