Дали е отишла вече в училище? Не мога да се курдисам на вратата и да чакам. Защо да не мога? Е, не няма да чакам. По добре ще е да я заговоря в междучасието. А не. Няма. Най добре е да я чакам след училище. Така ще я придружа до тях. В края на краищата живеем наблизо все пак.
Момчето беше неспокойно. Не разбираше какво му се случва, но му беше добре. Тази топлина която се разстилаше по тялото ми когато мислеше за нея беше ...харесваше му. Доставяше му странно удоволствие каквото не беше изпитвал до този момент.
Този ден сякаш нямаше край. Най после последният час завърши и той набързо си тръгна, махайки за сбогом на приятелите си, които останаха със запнали уста от неговото бягство. Излезе първи от класната стая и се затича по празният все още коридор. Прекоси училищният двор, притича покрай оградата и се притаи зад ъгъла на училището. Надяваше се тя да не се забави много. И очакванията му се оправдаха. Едва не подскочи като я вида да завива. Беше с наведена глава и малко намусена. Ког ...