Много грешки съм направила и много грехове имам.
Един от греховете ми е, че не заведох майка навреме на лекар и така я оставих да умре. Веднъж почти успях, но когато дойде време й записах час при специалист, мама отказа поради липса на пари, а баща ми ми зададе логичен въпрос: "Ти коя си да решаваш майка ти кога ще се води на лекар без да си ме питала?" Бях запазила час за един от тези прегледи, които са безплатни и се извършват от големи имена в медицината.
Наистина, коя бях аз? Освен всичко друго, се ощених от мъж, когото баща ми не одобрява. Позволих си провинението да затъна в дългове, за да не пребият баща ми. Да бях умряла, но да не ставам повод баща ми да се срамува и да бях спасила майка си.
Убийца като мен не заслужава да живее нито да има прекрасното дете, което аз имам.