Jan 31, 2021, 8:51 PM  

Що за човек съм аз?

  Prose » Others
771 2 2

Много грешки съм направила и много грехове имам. 
Един от греховете ми е, че не заведох майка навреме на лекар и така я оставих да умре. Веднъж почти успях, но когато дойде време й записах час при специалист, мама отказа поради липса на пари, а баща ми ми зададе логичен въпрос: "Ти коя си да решаваш майка ти кога ще се води на лекар без да си ме питала?" Бях запазила час за един от тези прегледи, които са безплатни и се извършват от големи имена в медицината. 
Наистина, коя бях аз? Освен всичко друго, се ощених от мъж, когото баща ми не одобрява. Позволих си провинението да затъна в дългове, за да не пребият баща ми. Да бях умряла, но да не ставам повод баща ми да се срамува и да бях спасила майка си. 
Убийца като мен не заслужава да живее нито да има прекрасното дете, което аз имам. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мечтателка All rights reserved.

Comments

Comments

  • РосиДимова (Росица Димова), при всеки удобен случай бившия ми ми припомня, че мама е починала и че не съм успяла да я заведа на лекар.
  • Тъжно!Страшно е да се оставим подвластни на чувството за вина!То може да ни унищожи!😒

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...