Що за чудо е медицинската сестра?
Не знам по какви стечения на обстоятелствата, или по призвание, може би, станах точно медицинска сестра. Зная,мога,кадърна съм. Раздавах се, съчувствах, преживявах и въпреки това изпитвах удовлетворение. Радвах се на всяка една усмивка от пациентите, всеки един поглед изпълнен с благодарност, това беше моята награда. Но щом дойдеше края на месеца, цялото удовлетворение се изпаряваше, като с магическа пръчка. Заплатата стигаше колкото да платим ,,бележките '', както казваше дъщеря ми. Т.е. сметките. И така, с течение на времето, когото вече и аз си повярвах ,че в действителност съм добра сестра, направих рязък завой. От познатата болнична обстановка, в която и на сън да ме бутнеш, можех да отреагирам във всяка една ситуация, се озовах в детска ясла. Не, че не обичам децата, напротив. Майка съм, децата са най-добрите учители, бъдещето, смисъла на живота. И все пак, за мен бе шок, знанията, уменията, авторитета, не струват нищо. Дори помощния персонал или така наречените лели, се ползват с по-голямо уважение, дори в моя случай и с по-високи заплати. Права никакви, уважение никакво. Изисквания 1001. Занимания или ситуации, по ново му. Дори и голямата ми дъщеря, първокласничка, ме попита: ,,Мамо ти госпожа ли си или сестра'' Много труден въпрос, и аз дори се замислих, какво съм в крайна сметка? Пате в кълчища. Хем сестра, хем учителка, която си няма и понятие от педагогически ситуации. Все едно една детска учителка да я пуснете в болницата. Да бие инжекции, да включва системи и да се бори за човешки живот. Естествено това няма как да стане. Но обратното е възможно. Може би ,медицинските сестри , сме мултифунционални същества. Можещи, знаещи и кадърни, все още...
© Ралица All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не всяко разказване от първо лице е монолог
-
Някой да ти го беше редактирал!
И не е монолог... -
Всичко е до човека. Всяко стадо има мърша. Дано повече не я срещам в живота си, а заплатата е нищожна. Всеки има право на достойно заплащане на труда си, на възможност да живее, да почива, да отгледа децата си!
-
Блогодаря на всички ви за подкрепата, мненията и за критиката!
-
Хубаво предизвикателство! Чудесна идея на Есенна. Пожелавам ти успех! За текста - всяка професия, която не се върши от сърце, всъщност означава,че човекът не е за нея. И всяка си има своите плюсове и минуси. Едните , мед. сестри лекуват и се грижат за живота, другите - лелки или учителки го пазят и обогатяват.Нито едното е лесно, нито другото. Да си родител е още по -трудно. Може би другият път текста ще бъде поне в еднаква големина.
За това, кой какъв бил и не бил- не може веднъж опарили се , да поставяме всички под един знаменател. Има хора и хора ,а всяка професия има един важен фактор- човешкият. Благодаря! -
Тук няма да оправим грешката цялата система.
Целта ми не е да пораждам спорове и дискусии.Това е картината през моите очи.На който му е любопитно нека прочете,на който не,нека отмине.Болна тема зная,но нужни сме ви,няма как... -
Оценявам труда,може би това, с което съм се сблъскала е частен случай,не съм искала никой да се засегне!
-
Госпожо Колева , за съжаление това е действителността,когато не се получава нужното уважение,когато работят 40 години жертвайки себе си,пренебрегващи семействата си и на края получават за труда си смешна пенсия и им се налага да работят и след това естествено ,че ще са нелюбезни меко казано.Каквото повикало, такова се обадило все пак.Безплодни звучи грозно,а алчни за пари едва ли.Как ви звучи 430 лв месечно възнаграждение .?Тава ли заслужаваме,когато се борим за удостоено заплащане ,това означава ли ,че сме алчни?
-
Не коментирам ,явно съм попаднала в грешната група на хора,коментиращи тук!
-
Успех, Рали! Госпожо, Колева, много Ви моля, не генерализирайте! Във всяко стадо има черни овце. Прекланям се пред труда на медицинските сестри!
-
И аз го потвърждавам,докато бях с счупена ръка,преди операцията,се нагледах как изнудваха за пари пациенти,за да им обърнат внимание!
-
От мои познати знам ,че това са агресивни,безпардонни към пациентите,жадни за пари същества,които са всичко друго ама не и сестри!
-
Сестринството смятам за подвиг, защото най-отговорната, най-фината работа я вършат сестрите. При това работят неуморно, по 12 часа са на крак и тичат из дългите коридори... заслужават нашето уважение!
-
Благодаря!Има нещо объркано в цялата система,сестринството е презвание и в същото време себеотрицание.Само ,че финансовият стимул липсва.Кагато знаеш ,че някой те чака вкъщи и има нужда от обич и внимание,няма никакво значение къде се чувстваш удволетворен и на място ,а за мен децата ми са приоритет. Един ден, може би ще си върна в зоната си на комфорт...Въпрос на личен избор !😉
-
Много добре е написано. Аз също уча за медицинска сестра...." Неблагодарна" е професията, но мисля че в болницата сте се чувствали по-удовлетворена...Мисля че медицински сестри като вас трябва да са в болниците, не хора, които не обичат тази професия! Поздрави и успех!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
