Що за чудо е медицинската сестра?
Не знам по какви стечения на обстоятелствата, или по призвание, може би, станах точно медицинска сестра. Зная,мога,кадърна съм. Раздавах се, съчувствах, преживявах и въпреки това изпитвах удовлетворение. Радвах се на всяка една усмивка от пациентите, всеки един поглед изпълнен с благодарност, това беше моята награда. Но щом дойдеше края на месеца, цялото удовлетворение се изпаряваше, като с магическа пръчка. Заплатата стигаше колкото да платим ,,бележките '', както казваше дъщеря ми. Т.е. сметките. И така, с течение на времето, когото вече и аз си повярвах ,че в действителност съм добра сестра, направих рязък завой. От познатата болнична обстановка, в която и на сън да ме бутнеш, можех да отреагирам във всяка една ситуация, се озовах в детска ясла. Не, че не обичам децата, напротив. Майка съм, децата са най-добрите учители, бъдещето, смисъла на живота. И все пак, за мен бе шок, знанията, уменията, авторитета, не струват нищо. Дори помощния персонал или така наречените лели, се ползват с по-голямо уважение, дори в моя случай и с по-високи заплати. Права никакви, уважение никакво. Изисквания 1001. Занимания или ситуации, по ново му. Дори и голямата ми дъщеря, първокласничка, ме попита: ,,Мамо ти госпожа ли си или сестра'' Много труден въпрос, и аз дори се замислих, какво съм в крайна сметка? Пате в кълчища. Хем сестра, хем учителка, която си няма и понятие от педагогически ситуации. Все едно една детска учителка да я пуснете в болницата. Да бие инжекции, да включва системи и да се бори за човешки живот. Естествено това няма как да стане. Но обратното е възможно. Може би ,медицинските сестри , сме мултифунционални същества. Можещи, знаещи и кадърни, все още...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Всички права запазени
