Искам да разкъсам душата си и да я хвърля срещу вятъра... Искам да изтръгна очите си и да нахраня с тях изгладнелите птици от нашето мрачно небе... Искам да прегръщам до болка вкочанените си рамене, отчаяно плачещи и спрели да чакат... Искам да целуна нозете си и да им отдадам нужното уважение и покорство... Искам да докосна дрехата си с почит към самата мен... Искам да помилвам лицето си бледо и замръзнало в маската на изтръпнал сфинкс... Искам арогантно да зашия шамар на страха си от живота и да си тръгна грубо от любовната си среща с него... Искам да сложа белезници на предателството спрямо идеите ми и да го заключа в ъгъла на преизподнята... Искам, стигнала до края на света, не да провеся крака в нищото, а да прелетя над пропастта и да мина от другата страна. ИСКАМ! Да дишам дълбоко! Да се усмихвам широко! Да крещя в екстаз! Искам да раздавам цветя! Без повод! Искам да те гледам любовно - ТЕБ! И да надничам скрито през косите ти - Мечта...
© Л-Е All rights reserved.