Щура работа
Щура работа
Щура работа - да си редактор в интернет сайт за литературно творчество.
Всяка прилика с действителни лица не е случайна.
Забележка: Цитатите са автентични - от личната ми поща. Затова са с пунктуационни и правописни грешки.
Когато се заемеш с тази дейност, нямаш представа с какво се захващаш. Увличаш се понякога от стойностни четивá и запомнящи се стихове. А когато се заплетеш в оправянето на правописни грешки, направо изгубваш смисъла (ако изобщо го има). Оправяш, оправяш и изведнъж се сепваш - произведението редактирано отново с грешки. Проблясва идея - ще пишеш на всеки какво коригираш - да обърне внимание и да не хуква да си го оправя както си знае. Поредно неудобство, ама нали уж работата да върви. Това, че посочваш грешките на някого, съвсем не означава, че го поучаваш. (Пази, Боже!) Просто всеки си има мозък, който използва по предназначение (да си направи съответните изводи и да запомни къде е допуснал грешка, за да не я повтаря) или не по предназначение... т.е. започва да се обижда и да залива редакторската поща с писма. Цитат:
"извинявай но ако обичаш не ми казвай къде греша.може и да ми е хубаво да пиша с правописни грешки!ама и ти не си по хубава.45 год жена ми седнала да се занимава с ритика и да разбива надеждите на младите.на мен не ми дреме какво мислиш, но ще има някое малко дете,което иска да се изяви и вие г-жо Грамотност ще му разбиеш мечтите."
Какво можеш да отговориш на такова писмо...
Когато не си забелязал/а грешка, също си носиш своите последици и бдителни читатели не пропускат да те клъвнат, че дори и да злорадстват от откритието си. Виж, когато добронамерено ти заострят вниманието върху спорен момент, разбира се, че се получава онзи взаимен и градивен диалог, след който можеш да кажеш само: "Благодаря!" Радвам се, че се запознах и общувам с такива хора.
А когато одобриш и пуснеш определен текст, а след това го виждаш редактиран и нов - ама наистина НОВ, който въобще не си чел/а, каква трябва да бъде реакцията ти?! Но да е толерантна, щото току-виж си обидил/а някого.
А пък след такова писмо:
"АЛООО , Павлинке Петрова от ................Защо леко не го духаш Ти и твоя форум...Когато Вие и някой от вашия шибан форум напиешете нещо по добро тогава ще ми говориш...ТИ.....Засега само ми направе една ч ...яа без ръце..."
... направо секва мисълта...
А авторите на тези писма се смятат за интелигентни, възпитани и призвани да творят поезия...
Не е ли по-добре да се уважаваме взаимно? Когато пишем и когато четем.
ПП Ако потребителите, чиито писма са цитирани, имат претенции, готова съм да разкрия самоличността им.
© Павлина Петрова All rights reserved.
