Елмир

По дяволите! Арлена и Ирник са заобиколени от огромна тълпа химери! И те ги отнасят надалеч от тук по-бързо, отколкото предполагах. А Рев и Нилара са напълно невредими.

Няма да бъда от полза на отряда на полковник Ферум. Не съм дошъл за това. Но пък мога да опитам онова, в което ме бива най-много. Надали обаче е уместно да го направя сега. Има твърде много свидетели. А толкова добре започна денят! На кого би му хрумнало, че всичко ще се обърка така?
С Арлена седяхме край огъня, на който къкреше котле с овнешка яхния. Ароматът ѝ се разнасяше из целия лагер и всички, които не бяха заминали за Рамсел наизлязоха от палатките си. Не би било прекалено да се каже, че уханието ѝ е целебно и ранените се почувстваха значително по-добре, предвкусвайки обедното блаженство. С едно нещо мога да се похваля на висок глас и то е, че умея да готвя изключително вкусно.
- Ти поне знаеш, че ставаш за нещо. Вероятно по тази причина майорът те остави в лагера. Ако ни нападнат в гръб, ще водиш отбраната. Само ти можеш да се справиш.
- Не ставай глупав, Елмир! Стоик иска да ме накара да приема, че мястото ми е доста по-ниско от неговото. Затова е всичко.
- Тогава желае да те предпази, понеже държи на теб. Трябва да си благодарна.
- Защитаваш ли го? Колко типично! Не съм и очаквала нещо различно от мъж. Солидарност, а?
- Щом така ти харесва, нека е солидарност. Но не можеш да отречеш, че Рев Стоик си разбира от работата. Предвижда събитията с няколко хода напред и със сигурност сега има нещо предвид. Ти можеш ли така?
- Отлично знаеш какво мога! И сега, за да си припомня как се прави, ще отида да потренирам. Ще ми правиш ли компания? О, извинявай, забравих. Трябва да наглеждаш обяда.
Наблюдавах я как се отдалечава и част от мен се замисли какъв глупак съм. Един прекрасен женски екземпляр от вида човешки току-що ме бе удостоил с вниманието си, а аз го прогоних. Не, че имам някакви шансове с русокосата богиня. Не е хубаво човек да се отдава на напразни мечтания. Но ми е много приятно да бъде близо до мен. Рядко, но все пак се случва двамата да седнем и да започнем да си споделяме неща, които не бихме казали на никой друг. Отвъд бронята ѝ на твърдоглавост и самочувствие до небесата, тя е мило и добро момиче, което умее да изслушва и съчувства. Само че на бойното поле тези качества не струват и пукната пара. Затова се налага да бъде бърза, безмилостна и абсолютно уверена в себе си докато убива. Нещо, което аз самият никога няма да успея да постигна.
Името ми е Елмир фон Егберт. Произхождам от стар благороднически род, който обаче вече не притежава никакви привилегии в обществото, а и е на крачка от изчезване, понеже съм последният му жив наследник от мъжки пол. Родителите ми бяха учени, занимаващи се с генните модификации. Също като Ив Холендер, който сега е мой учител, те изследваха химерите и границите, в които биха могли да се развият уменията им. От малък ставам, лягам и живея с хилядите страници от официалните доклади на мама и татко. Изучих ги до най-дребния детайл и разбрах, че между редовете има закодирана много по-съществена информация от очевидната.
Ирник си мисли, че идеята за комуникация с броненосците е негова. Най-добрият ми приятел е доста амбициозен, не го отричам. От него би излязъл прекрасен лидер, понеже притежава харизмата да грабне и задържи вниманието на масите върху себе си. Някой като мен никога не би пожънал успеха, който предричам че той ще има когато най-после сполучи в начинанието ни. Но винаги ще се нуждае от човек, който да му нашепва какво да говори и как да се държи. Ще продължавам да бъда неговата сянка, която обмисля до най-малката подробност всеки план и стратегия, докато господинчото се залъгва, че той, а не друг, е майсторът на човешката манипулация.
Е, всъщност не само на човешка. Отдавна ми е известно, че мога да командвам  и хибридите. Както казах, от дете изучавам трудовете на родителите си. Но откакто се помня ме обучават на мисловно предаване на информация и изграждане на връзки по типа господар-слуга. Постоянно ми повтаряха, че съм специален, че съм първият им успех и че не бива да предавам очакванията им. Рожба съм не само на рода Екберт, но и на едноименния проект за създаване на суперчовеци. Аз съм прототипът, по образец на който са сътворени всички останали усъвършенствани хора като Ирник, Нилара, Арлена и още много други. Въпросът е, че развиваме различни заложби и е невъзможно да се определи с точност Кай в какво ще бъде добър, докато не настъпи възрастта на самоопределението. В момента, в който детските ни тела започнат да съзряват, става ясно кой ще бъде идеалният воин, учен гений или пък съвършен формоменяч, чиито рани ще зарастват без остатъчни промени. 
Арлена и Нилара са бойци. Ирник все още не го знае, но всъщност е същият като онези, които в момента командва да отнесат него и "невестата" му към скривалището им. Тя е в плодотворен период и съм сигурен, че приятелят ми е усетил как от нея струи енергията на женското начало. Жаждата да бъде изпълнена с новия живот. Жалко, че нямам възможност дори да се опитам да се възползвам. Наистина я харесвам.
Предполагам че звуча като че предопределеното ми е известно и не желая да се боря срещу него. Всъщност разполагах само с един от елементите на картината, а именно че с химерите продължава да се експериментира за да се изградят лидери от последното им поколение, които да водят останалите. Но къде, защо и как точно, узнах едва тази сутрин. Висшето ръководство ми назначи среща без знанието на преките ми командири. Днес бе денят, в който ми отправиха предложение, което можеше да промени живота ми, ако обстоятелствата не се бяха стекли по този глупав начин.
Докато красивата ми и ядосана другарка по оръжие и емоционален довереник правеше впечатляващи подскоци с тежести на краката си, размахвайки мечове със скорост, пречеща да се проследят движенията ѝ, аз вървях към шатрата на командирите. Предвидливо загасих огъня преди това. Яхнията щеше да почака. 
Когато влязох вътре, там вече ме очакваха двама генерали от централния щаб както и Ив Холендер.
- Ето го и нашето момче-чудо! - заговори единият от тях. Беше нисък и плешив мъж с мустаци и добре отглеждано шкембенце.
Отдадох чест и изчаках да ми бъде разрешено да седна.
-Така е, така е! Елмир е гордостта на проект "Егберт". Откакто се роди не спирам да се възхищавам на гения на двамата му създатели. Смъртта им бе тежка загуба за съсловието ни.
- Спестете си го. Прекрасно знам защо насъскахте орда химери срещу градче, чието население се състоеше предимно от учени и експерименталните им деца. Искали сте да замълчат завинаги, защото са представлявали опасност за гладкото протичане на плана ви.
- Умно момче. Не се налага да те сполети същата съдба, нали знаеш.
Сега говореше другият. Висок и сух, с блестяща черна коса и проницателни синьо-зелени очи.
- Да не би да съм ви давал повод да смятате обратното?
- Даде ни един. Казва се Ирник Хънтър и в момента се учи да използва нашата армия за неизвестни на нас цели.
- Мислех, че ние сме вашата армия. Аз и глупаците, които вярват че с мечове и скокове ще спасят човечеството.
- Радвам се, че намираме общ език, граф Егберт. 
- Старая се, херцог Ендел.
Не можеш да избягаш от миналото си. Но пък да избереш бъдещето си е твоя лична отговорност. Мама и татко ми дадоха живот, но аз ще реша какъв да бъде той. Никой не ще ми заповядва. И аз жадувам свободата, само че методите ми за достигането на този прелестен идеал са по-особени.
- В такъв случай да считам ли, че сте съгласен да поемете своята част от бремето, което ние - цветът на нацията, носим от няколко века?
- Разбира се, но само след като ми кажете каква е истинското предназначение на поколение "Омега".
- Нима не ви е ясно? Вие сте ключът към безсмъртието ни. Вече започнахте да демонстрирате прекрасни резултати, сега просто е необходимо мутациите ви да се затвърдят, предавайки се нататък.
- Тоест сме ви нужни, за да си завъдите дечица с перфектна генетика. В такъв случай имам още един въпрос. На коя супержена се пада честта да бъде моя партньорка за разплод?
- Тъй като сте част от избраните да ръководят след прекратяване на войната, ще имате възможност сам да направите този избор. Нужно е единствено да бъде с различни от вашите способности. Комбинирането на разнообразни възможности дава по-добри резултати.
- Ясно. Е, може би е твърде самонадеяно, но ще си избера жена-воин. Имам една предвид. 
- Никак даже. Но ще се наложи да се постараете с изграждането на връзка помежду ви. Воините се покоряват по-трудно от формоменячките.
- Но пък са по-красиви. Ако наистина искате добри резултати няма да ме карате да се сношавам с някой уникален изрод. А и вече съм изградил перфектната връзка с любовницата на майор Стоик.
- Забележката ви е основателна и ще я взема под внимание, а дотогава...
Каквото и да имаше да казва херцогът и генерал-майор Ендел, нямаше да му бъде дадена възможност. Арлена влетя в палатката в пълно бойно снаряжение и започна да размахва оръжията си под носовете ни.
- Мръсник! Долно същество! Какво си мислиш, че правиш? Решаваш чужди съдби? Кой си ти, по дяволите? И вие! Генерали? Херцози, графове... Какво става тук?
- Къде, за Бога, е караулът? Как се е добрала тя дотук?
- Успокойте се, генерал Лесинг! Оставете на мен!
- Трябва да я арестуват на мига! Графе, можете ли да...
- Не. Няма да го направя. Казах ви, ще се справя по свой начин. Арлена, нека ти обясня...
- Да ти кажа ли къде е караулът? Яде от яхнията ти! Ако знаех що за отвратително същество си, щях да обърна котлето върху огъня. Кой знае какво си сложил вътре! Махни се от мен! 
- Моля да ме извините, господа! Налага се да реагирам бързо.
- Чувствайте се свободен да действате по свое усмотрение, но ако претърпите несполука...
- Ще ви предам щафетата. Естествено.
Обърнах им гръб и побягнах след афектираната шпионка. А как ми се щеше да се примъкна довечера към нея, седяща самотно край огъня и да я утеша с приятелска прегръдка! Да я уверя, че Рев ще се върне. И независимо, че двамата с братовчедка му са изчезнали, все още има надежда да са живи и че съществува шанс, макар и минимален, да ги спасим.
Но не - сега ще трябва да се поизпотя. Арлена бяга към един от пощенските самолети. С него ще стигне до Рамсел, ще намери Рев и ще му докладва всичко, което чу току-що, като същевременно ще предотврати смъртта му при атаката на бойците на Ирник. Майор Стоик заедно с полковник Ферум ще се опитат да тръгнат срещу армията, с което ще бъдат обявени за предатели и екзекутирани за назидание на останалите. Арлена пък вероятно ще бъде убита при опит да ги спаси. 
По дяволите! Винаги съм мразел да играя домино и сега в противовес на омразата ми ме застига ефектът на срутващите се една подир друга плочки. 
Затова ще се кача на другия окаян летателен апарат, ще последвам златокосата бойна машина с нежно име, а като се добера до Ирник, ще решавам на място как да действам. Може да съм слаб войник, но не съм идиот. Вярно, преди малко се представих точно като такъв, но грешките са грешки, за да ги поправяме. Нищо не е приключило докато не свърши съвсем. Казвам ви го като човекът, който ще постави точката в историята. Когато и да се случи това.