Нилара
Ще я науча аз нея! Как смее да тръгва с моя Ирник! Откъде, по дяволите изникна! Но защо ли се учудвам, ясно беше че няма да си седне на задника и да си трае в лагера. Просто не го разбирам. Той взе нея, вместо мен. Защо? И аз искам да знам истината, защо просто не ми я каза? Не, това което ми пробута съвсем не се доближава до истината. Опитва се да избяга от нея, защото му се струва твърде просто, а то действително е. Аз го обичам и той ме обича. Нищо не може да се направи по въпроса.
-Нилара! За Бога!
Рев се опита да ме спре, но от тук нататък ще бъда неудържима. Яростта ми е в състояние да срине планини и да ги превърне в прах. Изобщо не се надявай, че ще слушам тъпите ти заповеди!
Ето, че вече се нося на десет метра височина. Никога не съм предполагала, че устремът да си върна нещо, което ми принадлежи по право ще е най-добрата мотивация да надмина себе си. Е, все още не съм го сторила, но има време. Повалям химерите една след друга без дори да ми мигне окото. Триврътът ми се ...