"Шумът на тишината"
"Носталгична тишина,тя носи мисира на откъснати цветя....." Дони
Пак тези пламъци.Имам чувството,че на огънят не му е стигнало да изгори фасадата ми,а сега прониква и във вътрешността ми.Вече усещам как кладата обгръща сърцето ми сякаш искайки да премахне и последните ми сладки спомени,придържащи ме към живота.Нова мощна огнена струя,разпростираща се като вълни към цялото ми същество.Протягам ръце към стъклото на колата в отчаян опит да се измъкна;блъскам,но безуспешно-навярно това стъкло е изградено от някакъв материал по-твърд дори и от диаманта.Опитвам се да разхлабя колана около мене,но той не помръдва от позицията си,неискащ да ме освободи от ужасяващата си прегръдка.Крещя със все сила,въпреки да знам,че в тази горяща кола викът ми би бил равносилен на мяукането на едно котенце при отекващи около него топовни гърмежи.Погледът ми попада на забулена с плащ фигура,стояща отстрани на шосето зад своята сергия с цветя.Сред тях нямаше нито едно свежо;нито едно носещо ...