Сила
Живеем в размазана като яйце в бетонна стена реалност, която е ехидно смееща се беззъба вещица в сърцевината на изтощените ни от грозно, болно препускане между лични проблеми, опразнени стремежи и кухи идеали умове. Уверено смятам, че заслужаваш да те наградят на бляскава церемония с огромен златен медал, ако все още не си полудял от всекидневното целесъобразно отровно празнословие на силните на деня, на чиито банални, нереални и формални обещания за по-добро и светло бъдеще вече изобщо не вярваш, защото открай време чашата преля и ти писна да те окуражават, че някога всичко ще бъде наред, и да ти обещават, че слънцето ще изгрее и на твоята улица, а на финала безмилостно да се подиграват с едничката ти вяра, смачквайки я като фас в закоравелите си от скършване на съдби и надежди ръце. Когато изрекат името ти, не изпитвай капка срам от факта, че ще излезеш пред много хора и навярно ще се наложи да изнесеш някаква кратка трогателна реч, в която ще споделиш как се чувстваш и какви усилия ти е коствало да стигнеш дотук, защото словата, с които ще изпълниш въздушното пространство, и без това ще останат напълно неразбрани и неосмислени от тялом присъстващите лица на помпозната церемония. Изглежда, че за всеки е по-изгодно да си затвори очите за действителността и да пренебрегне болката и разочарованието, за да успее да продължи напред в заблудата си, че като че ли розовият цвят преобладава в съвременния свят. Но за да вървиш напред, ти е нужно смело сърце, което не можеш да си купиш от кварталния магазин, защото тази стока се доставя изключително рядко. Струва прекалено скъпо. Ти си този, който трябва да се погрижи да събере необходимата сума във възможно най-кратък период от време, защото вече вървиш към сцената на церемонията и връщане назад няма.
Всички очакват Теб.
Три... Две... Едно...
Готов ли си?
© Димитър Драганов All rights reserved.
