2 min reading
Понякога... сама съм, понякога... единствена... както впрочем и сега... А пътят, мечтата или аз... и липсващото ми спокойствие... И накъде? Където и да е... Нанякъде!!!... Отвъд оградата е... пролет...на мечтите... и където и да скиташ... носиш си ги... с надеждата за нещо по-добро... надеждата на оптимиста, който си замина... а аз да си "благодаря" за нещото, което вече изпратих вчера... парченцата от пъзела на щастието... разни дни... различни - за една година 365 броя... и още много, много неща от този пъзел... в последен ден, когато пред мен ще има само снимки стари... като стари спомени... и ще навяват много мисли, които за нищо да не служат... и за нищо да не ни помагат... то, понякога и само спомените ни остават... Но какви, кога?... Е, може да помагат... та да разберем отде сме... но пък не чак дотолкова, че да си живеем с тях... като със скъсания си чадър... "Не е страшно да умреш, страшно е да не живееш както трябва... аз, всъщност, обичам спомените си", това бях чела някъде. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up