Не трябваше да се връщаме отново във Варвара. Красивите спомени от миналото лято, когато Флинта ни свиреше така хубаво на китара и пя "Спасение" на Б.Т.Р., пя и свири The one на Металика и песента, съчинена от Сами, тази вечер си беше августовска, нежна и тъмносиня, неповторима... Един вид, класика в жанра на прекарването ни на морето!... Но през август! През септември просто нещата стояха другояче!... Във варварската кръчма не се запознахме с Флинта, той беше през август, а с някакъв познат на Мравчо, понеже той имаше познати под път и над път, него го познаваха всякакви хора - и в някое забутано село на Родопите да отидем, пак ще изкочи някой и ще каже: "А, бре, Мравчо, мараба!" и във влака колко пъти са го съпикясвали, както имаше един такъв интересне глагол в детските приказки, си спомням...Та и сега, очаквайки да видя Флинта в кръчмата на Варвара, с криминале под мишница, ни заговори някакъв, много пиян вече в 9:00 ч сутринта и Мравчо малко се направи, че не си спомня откъде го зн ...