18.09.2007 г., 23:39

Синьото на синьото лято

935 0 1
2 мин за четене
Не трябваше да се връщаме отново във Варвара. Красивите спомени от миналото лято, когато Флинта ни свиреше така хубаво на китара и пя "Спасение" на Б.Т.Р., пя и свири The one на Металика и песента, съчинена от Сами, тази вечер си беше августовска, нежна и тъмносиня, неповторима... Един вид, класика в жанра на прекарването ни на морето!... Но през август! През септември просто нещата стояха другояче!... Във варварската кръчма не се запознахме с Флинта, той беше през август, а с някакъв познат на Мравчо, понеже той имаше познати под път и над път, него го познаваха всякакви хора - и в някое забутано село на Родопите да отидем, пак ще изкочи някой и ще каже: "А, бре, Мравчо, мараба!" и във влака колко пъти са го съпикясвали, както имаше един такъв интересне глагол в детските приказки, си спомням...Та и сега, очаквайки да видя Флинта в кръчмата на Варвара, с криминале под мишница, ни заговори някакъв, много пиян вече в 9:00 ч сутринта и Мравчо малко се направи, че не си спомня откъде го знае, но познатия веднага му припомни някакви възлови срещи, и Мравчо покорно си спомни... Но най-интересното беше, особено за мъжа ми, когато непознатия за мен екземпляр изведнъж се вгледа в мен, с онзи всеспомнящ си поглед на хората в постоянно нетрезво състояние и каза, че се познаваме с него много добре... Мравчо се изхили, щото разбра, че се майтапи познатия му, ама мъжа ми, понеже преди това нещо се беше разсеял и не слушаше глупостите на човека, сега ни в клин, ни в ръкав, се вгледа и той подозрително в мен, после в непознатия... При което Мравчо, тъй като беше запознат отблизо с ревностния контрол на мъжа ми над моето внимание над мъжете около мен, хем едвам се сдържаше вече да не се засмее неудържимо, хем пък си затрайваше, щото и той щеше да го отнесе после покрай мене... Само че на мен пък, както обикновено в такива загадъчни моменти, в които назрява да избухне нещо като гаф, ми стана интересно откъде, аджеба, така си ме спомня този човечец! И той се усмихна загадъчно, сините му, като небето на циганското лято очи, се замъглиха нещо, вероятно мъчейки се да си спомнят, или май по-скоро преминаха на друга вълна, и заразказва познатия на Мравчо как шест месеца е живял в една пещера, жив човек не бил срещал през това време, хранел се е с корени, пил е вода от рекички в гората, малко-много акъла му е вече съвсем изветрял... Хм, този човечец и на външен вид беше като изсъхнал някак си... Беше облечен хипарски, с ярка кърпа на главата, а гласа му беше дрезгав и говорът почти неразбираем от пиенето... Те после и двамата ме подпитваха, мъжа ми и Мравчо, и откъде го познаваш, значи... хахаха...
Но не затова не трябваше да идваме втори път във Варвара...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...