18.09.2007 г., 23:39 ч.

Синьото на синьото лято 

  Проза
701 0 1
2 мин за четене
Не трябваше да се връщаме отново във Варвара. Красивите спомени от миналото лято, когато Флинта ни свиреше така хубаво на китара и пя "Спасение" на Б.Т.Р., пя и свири The one на Металика и песента, съчинена от Сами, тази вечер си беше августовска, нежна и тъмносиня, неповторима... Един вид, класика в жанра на прекарването ни на морето!... Но през август! През септември просто нещата стояха другояче!... Във варварската кръчма не се запознахме с Флинта, той беше през август, а с някакъв познат на Мравчо, понеже той имаше познати под път и над път, него го познаваха всякакви хора - и в някое забутано село на Родопите да отидем, пак ще изкочи някой и ще каже: "А, бре, Мравчо, мараба!" и във влака колко пъти са го съпикясвали, както имаше един такъв интересне глагол в детските приказки, си спомням...Та и сега, очаквайки да видя Флинта в кръчмата на Варвара, с криминале под мишница, ни заговори някакъв, много пиян вече в 9:00 ч сутринта и Мравчо малко се направи, че не си спомня откъде го знае, но познатия веднага му припомни някакви възлови срещи, и Мравчо покорно си спомни... Но най-интересното беше, особено за мъжа ми, когато непознатия за мен екземпляр изведнъж се вгледа в мен, с онзи всеспомнящ си поглед на хората в постоянно нетрезво състояние и каза, че се познаваме с него много добре... Мравчо се изхили, щото разбра, че се майтапи познатия му, ама мъжа ми, понеже преди това нещо се беше разсеял и не слушаше глупостите на човека, сега ни в клин, ни в ръкав, се вгледа и той подозрително в мен, после в непознатия... При което Мравчо, тъй като беше запознат отблизо с ревностния контрол на мъжа ми над моето внимание над мъжете около мен, хем едвам се сдържаше вече да не се засмее неудържимо, хем пък си затрайваше, щото и той щеше да го отнесе после покрай мене... Само че на мен пък, както обикновено в такива загадъчни моменти, в които назрява да избухне нещо като гаф, ми стана интересно откъде, аджеба, така си ме спомня този човечец! И той се усмихна загадъчно, сините му, като небето на циганското лято очи, се замъглиха нещо, вероятно мъчейки се да си спомнят, или май по-скоро преминаха на друга вълна, и заразказва познатия на Мравчо как шест месеца е живял в една пещера, жив човек не бил срещал през това време, хранел се е с корени, пил е вода от рекички в гората, малко-много акъла му е вече съвсем изветрял... Хм, този човечец и на външен вид беше като изсъхнал някак си... Беше облечен хипарски, с ярка кърпа на главата, а гласа му беше дрезгав и говорът почти неразбираем от пиенето... Те после и двамата ме подпитваха, мъжа ми и Мравчо, и откъде го познаваш, значи... хахаха...
Но не затова не трябваше да идваме втори път във Варвара...

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??