Днес се скарахме. Няма да кажа защо. Крехка и ранима, аз се разплаках. На оня наш заледен таван. Той побесня. Събра небето и земята, сля ги и ги завъртя. Задумка по тях.
Първи ден: Стана студено. Много студено. Адски студено. 20 градуса надолу. До нулата стигна. Посивя.
Втори ден: Слезе под нулата. Заваля. Засрамено и кротко. Стана мокро. Червено.
Трети ден: Още по-надолу. Смаза небето. Зашиба вятъра и планината. Прозрачен сняг се изсипа. Стана стъклено. Бяло. Заледено.
Четвърти ден: Полетяха ледени бели перца. Стана сребърно. Той поля небето и земята, обагри голите клони, капаците на колите, върховете на планината. Обагри света в сребърнобяло. Стана красиво. Студено красиво. Зазвъня.
Аз се обърнах. Той ме взе на ръце. Зачаткаха красиво излъскани конски копита. Задавен мотор изрева. И пак заваля.
Пети ден: Събудихме се голи, сурови и живи.
Вечерта, аз му приготвих кожуха, шала и зимната шапка.
Шести ден: На шестия ден той ми донесе голям искрящорозов резен кисело зеле.
Кой си ти, по дя ...