Скарването ни
Днес се скарахме. Няма да кажа защо. Крехка и ранима, аз се разплаках. На оня наш заледен таван. Той побесня. Събра небето и земята, сля ги и ги завъртя. Задумка по тях.
Първи ден: Стана студено. Много студено. Адски студено. 20 градуса надолу. До нулата стигна. Посивя.
Втори ден: Слезе под нулата. Заваля. Засрамено и кротко. Стана мокро. Червено.
Трети ден: Още по-надолу. Смаза небето. Зашиба вятъра и планината. Прозрачен сняг се изсипа. Стана стъклено. Бяло. Заледено.
Четвърти ден: Полетяха ледени бели перца. Стана сребърно. Той поля небето и земята, обагри голите клони, капаците на колите, върховете на планината. Обагри света в сребърнобяло. Стана красиво. Студено красиво. Зазвъня.
Аз се обърнах. Той ме взе на ръце. Зачаткаха красиво излъскани конски копита. Задавен мотор изрева. И пак заваля.
Пети ден: Събудихме се голи, сурови и живи.
Вечерта, аз му приготвих кожуха, шала и зимната шапка.
Шести ден: На шестия ден той ми донесе голям искрящорозов резен кисело зеле.
Кой си ти, по дяволите?!
Стефка Галева
Сандански
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Галева Всички права запазени
