Скитникът арменец  28

     1998  ГОДИНА!   Продадох “червената си  “Лада”( “Пежо 106),  за билет и виза, и от 5 август 1998 год. съм жител на град Лавал, провинция Квебек, Канада. 

През 1997 или 98 по БНТ даваха американски сериал “ Централ парк изток”  с любимата ми Ракел Уелч.. Главната героиня установи, че някой е боравил с компютъра й в нейно отсъствие. Нейната сътрудничка(  отрицателен герой, която прави мръсотии на шефката), каза: “Сигурно чистачката се е свързала с интернет през нощта”.

Оппааа! Значи в САЩ и чистачките боравят с компютри и интернет. Вероятно и в Канада е така. Аллоооо, Крикорчо, къде си тръгнал за “Новия Свят” с химикалка и  бакалски тефтер? Там и прислужничките знаят да се справят с компютри, а ти си виждал такъв само в кабинета на генералния си директор, който стоеше на бюрото му като паметник. Той едва ли знаеше с кое копче се включва. На всички генерални и заместниците им бяха дали по един 125 килограмов компютър, които им служеха за “преспапие”.

Намерих курс за “компютърна грамотност”, веднага внесох таксата и се записах. Групата беше много симпатична, около 20 девойчета между 18 и 22 години, които се готвят за секретарки, и един симпатичен дядо на 62. Страхотен колектив. Дядото естествено съм аз. Щом казвам симпатичен, сетили сте се веднага. Учителката на около 45-50, т.е, по-близо до мен, и ми обръща по-вече внимание. Усвоявам разни нови думи като “файл”, “мишка”, “клавиатура”, някакъв “Прозорец” дето се пише с главна буква и този който го е измислил е станал милиардер. За мен нечувано, да измислиш някакъв “прозорец” и да забогатееш. Но както и да е ще го проучиме тоя Бил. Нали затова заминавам отвъд Океана.

С диплома за грамотен по компютърните дела пристигам в Канада и веднага питам брат ми къде да си купя телевизор и компютър. 

Едно симпатично българче, наше момче, купува части и сглобява компютри. Евтино ги дава. Купувам веднага. Екран, мишка и клавиатура отделно от магазина. 

Виждате ли, как смело и ловко боравя с терминологията. Няма да се излагаме я!

И започва “нов живот”. Няма да ви занимавам с битовизми. Цаня се за портиер, мета стълбището, събирам наемите, поддържам градинката, срещу безплатен гараж за колата, която купих” втора ръка” разбира се, удобна квартира, почти без пари. 

През свободното време играя бридж “онлайн”. Не се смейте, с компютърните термини съм вече на “ти”.

Така се запознавам с американка от Калифорния, чиста немкиня на име Гудрун, женена за американски офицер от окупационните войски. Тя ми “подари” псевдонима Гудман (GUDMAN), за разлика от великия джазмен Benny Goodman. И така до днес, има хора които ме наричат Тони, Гудман, даже в България. 

Това е предисловие към моето първо и единствено, за сега, пътуване до Калифорния.

Когато фалирам и оставам без работа, Гудрун, която е вече идвала 2-3 пъти в Монтреал, познава цялото семейство и някои  наши приятели, която е присъствала на българска вечеринка, ми предлага да работя на един обект в Лас Вегас. 

Тя е строителен предприемач, занимава се с подове, полагане и подмяна на мокети и други подови покрития. И понеже заведението не спира дейността си, ремонта се извършва през ноща.

Обектът в Лас Вегас е нов ресторант. Верига, чийто собственик е българин-Николов. Имаше над 40 ресторанта в САЩ. И този на който ме канят да работя е първи в столицата на щата Невада. В северен Лас Вегас. 

Самолетът ме отвежда до летището  “Джон Уейн” и с кола до “Анахейм Хилз”, където е къщата на Гудрун. Къща с басейн и две огромни пиренейски овчарки,  приличащи на лъвове, и кротки като дечица.

Двама братя- иранци, полагат мокета, под надзора  и помощта на Гудрун, аз спя в колата, защото моята работа започва когато свършва тяхната. Събирам всички изрезки от мокета, пръснати из ресторанта, пъхам си в найлонови чували и ги изхвърлям  в контейнерите за боклук. След което взимам голям и много тежък валяк и започвам да валирам мокета да да се залепи плътно.

Стига проза. Да поговорим за този световен център на хазарта. Баш центъра е в Южен Лас Вегас, там са най-големите и най-известните хотели и казина- “Беладжо”, “Метро Голдуин Майер”, “Монте Карло”, “Париж” с Айфеловата кула пред нея,”Венеция” с Канале гранде и гондоли плаващи по нея, и десетки други огромни световно известни хотели и казина, където милиони жители на планетата всеки ден подлагат на изпитание късмета и спестяванията си.

Луксозни, много луксозни и супер луксозни хотели, ресторанти, барове, кафенета и зали за спектакли, ви предлагат силни преживявания, уникални празници и приказни места, където да се забавлявате, да видите неща, които не само не сте виждали през целия си живот, но даже  през мисълта ви не е минавало, че могат да съществуват. И целият този разкош, тази приказка е създадена от човека в една пустиня. Създадено там където не е растяла тревичка, а днес стотици палми са разперили огромните си клони над главите ви. Там, където не е имало капка вода, днес има една малка Венеция и вие се разхождате с любимото момиче, на гондола по “Канале гранде”,  докато гондолиера ви пее романтична песен. В хотел МГМ има пешоходен канал, където се разхождате до кръста във водата, под такта на приятна музика, шегувате се с хората около вас, смеете се и забравяте проблемите, своите и на цялото човечество.

А ако сте късметлия и ви провърви, можете да прибавите  и малко долари към спестяванията си, или да загубите цяло състояние, ако сте имали такова преди да дойдете в Лас Вегас.

     Ще избързам няколко години напред, за да ви разкажа за този град видян от турист, дошъл да се забавлява, а не да слага мокети нощно време.

           В края на септември 2017 година, с Лена кацваме на летище Лас Вегас. Мaршрутното такси ни отвежда в нашия хотел “Монте Карло”, един от известните исторически хотели в столицата на хазарта.

Хотел “Монте Карло” е на централния булевард, който носи името на града- бул. Лас Вегас. Хотела има връзка с вътрешен мини трамвай, който безплатно ни отвежда до един от най-известните  и най-луксозните петзвездни хотели - хотел “Белладжо” Той също е от старите хотели на града,  но запазил короната и блясъка си. А спектакълът на фонтаните пред него, вечер събира стотици туристи любители на  водни концерти. Където цветните водни струи,  играят ролята на палави танцьорки, скачащи   до небесата и след това, спускайки се стремглаво надолу, в  ритъма на музиката, под звездното небе на Невада.

В голямата зала на “Белладжо”, световно известният канадски “Цирк дю Солей”, изнася един от най-впечатляващите си спектакли наречен “О”- вода. Невероятна постановка, изпълнена с много красота, грация и техника. Сцената се преобразява от тихо езеро, в гърмящ водопад, преминава с вълните на бурно море за да утихне отново като едно лебедово езеро. Спектакъл, създаден с голямо въображение, необикновена техника, за една невероятна естетическа наслада, която ви поднасят десетките акробати, танцьори и актьори на “Cirque du soleil”. Едно  уникално, неповторимо  представление, което много трудно можете да забравите.

 Обедите в ресторанта на хотел “Париж” ни доставят не по-малко удоволствие, макар и от съвсем друг вид. Финната френска кухня, на хиляди километри от френската столица, са своеобразен празник за небцето на всеки любител на гастрономията. Топлите токущо печени мини франзелки, филето топящо се в устата като фин шоколад, полято с оригинални френски вина от Бургундия или Алзас, ви карат да се чувствате на брега на Лоара, в някой замък от 17-ти век. Въпреки принципът ми да се храниме в различни ресторанти, и да опитваме кулинарните постижения на повече майстори на “черпака”, три обяда не мога да се откъсна от  “Mon ami Gabi”, превъзходен френски ресторант на партерния етаж на хотел “Париж” с тераса към бул. Лас Вегас.

     Две значими събития бележат нашето пребиваване в Лас Вегас. Едното е тъжно, а другото изключително приятно. Ще започна с лошото за да може тази приказка да има щастлив край.

     Басейнът на нашия хотел е в ремонт. И управата се е договорила с колегите си от двата най-близки хотела, гостите на “Монте Карло” да ползват басейна на Парк хотел “MGM”, или на “ Mandalay bay”.  Първият е от другата страна на булеварда и е достатъчно само да пресечем улицата. “Мандалей бей” е по-нов, огромен модерен хотел с над 30 етажа, на няколко минути с кола. Затова от нашия хотел всеки час тръгва микробус, и обратно. 

Денят е 1-ви Октомври, решаваме да отидем да се забавляваме край басейна. Лена много обича да се къпе и няма търпение да се топне във водата. Слизаме в 10 часа, но микробуса току що е заминал. Басейна на “Манделей бей’отпада. Прекосяваме булеварда и сме край басейна на комшиите отсреща. Басейнът  е голям, хубав, водата чиста, прозрачна. но има нещо което ние не сме виждали никога. Един широк воден булевард, по който хората се разхождат под звуците на много приятна музика. Водата стига да талията и вървиш лесно и много приятно. Ритъма на музиката те кара неусетно да го следваш. Хората весели, щастливи, не липсва смях, шегички и закачки. Изключително забавно  за деца и възрастни. Включваме се активно на “стъргалото” и вървим сред весели и щастливи хора, почти всички много по-млади от нас, и затова привличаме вниманието им. С камера в ръка, аз снимам тази “манифестация по този воден булевард”. Всички позират, смеят се, усмихват се пред камерата. Някои правят смешни гримаси и подхвърлят шегички и на всички им е приятно и весело.

Както винаги вървим ръка за ръка. Това е навик  за двамата и необходимост за мен. Проблемът с вестибуларния апарат, от време на време се обажда и имам нужда от опора. Ръката на Лена е моята най-сигурна опора. ( Можете да си представите какво е настроението ми когато  си спомням за нашето пътешествие и пиша тези редове! Пауза!).

Прекарахме една прекрасна сутрин. Прибрахме се в хотела.  Обяда решихме да бъде отново в френския ресторант. 

По широкия булевард беше много оживено. Имаше необичайно много млади момчета и момичета облечени с ковбойски кожени елечета, кожени шапки и ботушки с украса характерна за “дивия запад”. Въпреки разнообразието на модели и цветове, малко или много, бяха като униформени. Попитахме защо толкова много “ковбои” и “ковбойки” са превзели Лас Вегас. Както и предполагахме, имаше някакъв концерт на кънтри музика. Това било повода за нахлуването на “кънтри младежта” в Лас Вегас. 

След вечеря отидохме до едно място, където имаше интересно шоу. Изригваха вулкани, потичаше лава, беше интересно светлинно шоу и там винаги имаше много хора. Смесени с тълпата любопитковци, и ние гледахме този спектакъл няколко пъти и към 9 часа тръгнахме обратно към хотела. Имахме намерение да спрем и при фонтаните на хотел “Белладжо” и се полюбувано за пореден път на прекрасната музика и водната хореография на десетките фонтани, сменящи височина и цветове  под акомпанимента на музиката. Бяхме пред един от най-хубавите и реномирани хотели “Цезар Палас”, когато по булеварда профучаха , с бесна скорост, десетки полицейски коли, настана суматоха от бягащи към нас тълпи. Хотелите затвориха врати и не пускаха никого ни навън, нито навътре. Едвам измолих охраната на “ Цезар Палас”, да ни пуснат да влезем. “Възрастни хора сме, моля ви. Нямаме сили да се доберем до хотела” Пуснаха ни и се настанихме в огромното лоби на хотела.  Казаха, че никой няма право да напусне хотела. Нощта беше вече напреднала, наближаваше полунощ. Попитахме дали можем да си наемем стая в този хотел. Казаха да почакаме. Към полунощ , симпатична администраторка дойде да ни каже, че има такси, което по задните улици ще ни закара до нашия хотел. Бяхме много благодарни!

Междувременно се получи информация за случилото се. Беше голяма трагедия.  На огромния площад пред хотел “Манделей бей”,  се провежда Фестивал на кънтри музиката. Хиляди  любители на тази музика са дошли от всички краища на Съединените щати, даже от Канада,  специално за фестивала. В разгара на концерта,  от балкона си, на 32 етаж на “Манделей бей”, Стефан Паддок, 64 годишен американец от Меските, щата Невада, открива огън с картечни пистолети и друго оръжие. Изстрелва над 1000 патрона, убива на място 60 човека, ранява минимум 413, създавайки неописуема паника сред над 800 присъстващи на Фестивала.

След един час е открит застрелян в  хотелската си стая. Това е най-масовото убийство извършено от самотен стрелец в историята на САЩ.  Няма  официална версия за причина на този жесток инцидент,  кървава баня в която намериха смъртта си 60 младежи, дошли да се повеселят с любимата си музика. Навярно между загиналите има и от тези, които срещнахме весели, засмени, красиви в ковбойските си дрехи и ботушки, да се разхождат по слънчевия булевард “Лас Вегас”, само няколко часа преди да срещнат смърта.

Пристигнал  в хотела няколко дни преди деня на фестивала. Придружавала го е жена от азиатски произход. През цялото време,  на вратата  на стаята му е висяла  табела ”да не се безпокои”. Жената е напуснала хотела  на 30 септември, ден преди фестивала.

Лена беше родена на 3 Октомври. Решихме да отпразнуваме 81-ят й рожден ден в ресторанта на хотел “Стратосфера”. На върха на 300 метровата кула с въртящ се ресторант.  Ресторанта се намира на 107-ият етаж. Прави една пълна обиколка за един час.Това беше общото ни решение след  съвместно обсъждане. Естествено аз исках да й поднеса някаква изненада, нещо което да запомни  завинаги. 

Вечерята беше записана за 19,40. Графика се спазва изключително точно. 

В 19 часа казах, че е време да тръгваме. Ще вземем такси, каза Лена и аз казах “добре”. Когато слязохме долу, пред хотела ни чакаше огромна черна лимузина. Поведох я към лимузината. Веднага разбра изненадата, не беше трудно.  

Униформения шофьор, със свалена фуражка, и отвори вратата на лимузината. На задната седалка имаше и букет от червени рози. Фирмата беше изпълнила поръчката перфектно.  Пристигнахме в хотела доста рано. Не бях изчислил времето за пътуване правилно. Мислех, че разстоянието е по-голямо. 

Асансьор с главозамайваща скорост неусетно ни качи на 107-ия етаж. Бяхме подранили. Препоръчаха ни да се качим на 108-ия етаж, където имало бар и сме могли да пием там аперитива. 

Барът  на 108-я етаж не се въртеше, но се завъртяха главите ни от гледката. Имахме чувството, че не Лас Вегас, а целият свят е в краката ни. Невиждана светлинна панорама. Стените на бара бяха напълно остъклени и имахме чувството, че сме на небето. Долу мъждукаха милиони светлини, а над нас  светеха звездите. Трудно, много трудно се описва такава картина. Поръчахме си ягодово дайкири. Беше превъзходно!  След това сме пили същото на други места, но онзи вкус,  на върха на “планетата” не се повтори никога!

След онези мигове в бара, ресторанта, някакси избледня. Пихме за нейното здраве, след това за нашето щастие- дар от съдбата. 

Един необикновен рожден ден сред звездите. Не се случва често и се помни дълго. Но честно казано, Лена често споменаваше изненадата с лимузината, а двамата ягодовото дайкири. Бяха,  наистина,  много щастливи години!