Когато влязохме в хотела, очаквахме да са ни дали най-обикновена хотелска стая…Но не бе така. Тя бе терасирана, долу до антрето, сякаш бе първия етаж. Имаше телевизор с легло, персон и половина. Вляво бе тоалетната с баня, а в дясно, по-нагоре бе интересното. Стълбите като че свършваха на втория етаж, който представляваше една огромна кръгла спалня. Тя бе кръгла, заобиколена от огледала. Малко по-надолу имаше нещо като ниша, в която се намираше още едно легло персон и половина.
Децата полудяха, като разбраха, че ще спят на кръглото легло. То не бе скачане, не бе радост…
-Тати, тати, какви са тези огледала около кръглото легло дето ще спим – попита дъщеря ми.
-Ами не знам тати! Но е хубаво нали?
-Да, да…
Помотахме се още малко в стаята, жена ми освежи децата в банята, докато се бях излегнал на „първия етаж“ срещу телевизора, разтоварихме някоя друга чанта и тръгнахме към центъра на града.
Привечер всеки град през лятото изглеждаше празнично. Хората въздишаха уморено от зноя, който бе пр ...