Feb 8, 2013, 9:08 PM

Скъпи сърцеразбивачо

  Prose » Others
1.2K 0 0
1 min reading

 Преди време бях попаднала на една мисъл на Хорхе Букай, която гласеше: 
"Аз съм аз. Ти си ти. Не съм на този свят да сбъдна очакванията ти и знам, че ти също не си на този свят, за да сбъднеш моите.  Защото аз съм аз и ти си ти. И когато ти и аз се срещнем, е прекрасно. И когато в срещата си се разминем, няма какво да се направи..." 
  Тогава си зададох въпроса - дали наистина ни е било писано да сме заедно? Спомням си всяка една наша среща кристално ясно, всеки един наш спомен бе бутилиран в шишенца с различни надписи. Някой от тях бяха прекрасни и блещукаха като светулки в тъмна нощ и като ги отворех, от тях се понасяше омайният аромат на карамел, рози или орхидеи. Те ми напомняха за начина, по който ме гледаше, за това колко силни и опияняващи бяха прегръдките ти, за това колко много обичаше да си играеш с косата ми и да се криеш в нея. И всичко това ме караше да се усмихвам, понякога дори да плача от щастие. За съжаление имаше и от онези другите шишета с тъмните течности. Не мога да отрека, че бяха само няколко и се брояха на пръсти, но все пак ги имаше. Те ме подсещаха за всеки наш скандал и за всяка една обида. Точно в този момент в ума ми изникна денят, в който ти ми заяви, че вече не ме искаш до себе си. Примирих се с надеждата, че всичко е минало и след време наистина те забравих, но ти така и не успя, скъпи сърцеразбивачо, защото аз съм си аз и ти си си ти и не сме на този свят, за да сбъднем мечтите си. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зи Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...