8.02.2013 г., 21:08

Скъпи сърцеразбивачо

1.2K 0 0
1 мин за четене

 Преди време бях попаднала на една мисъл на Хорхе Букай, която гласеше: 
"Аз съм аз. Ти си ти. Не съм на този свят да сбъдна очакванията ти и знам, че ти също не си на този свят, за да сбъднеш моите.  Защото аз съм аз и ти си ти. И когато ти и аз се срещнем, е прекрасно. И когато в срещата си се разминем, няма какво да се направи..." 
  Тогава си зададох въпроса - дали наистина ни е било писано да сме заедно? Спомням си всяка една наша среща кристално ясно, всеки един наш спомен бе бутилиран в шишенца с различни надписи. Някой от тях бяха прекрасни и блещукаха като светулки в тъмна нощ и като ги отворех, от тях се понасяше омайният аромат на карамел, рози или орхидеи. Те ми напомняха за начина, по който ме гледаше, за това колко силни и опияняващи бяха прегръдките ти, за това колко много обичаше да си играеш с косата ми и да се криеш в нея. И всичко това ме караше да се усмихвам, понякога дори да плача от щастие. За съжаление имаше и от онези другите шишета с тъмните течности. Не мога да отрека, че бяха само няколко и се брояха на пръсти, но все пак ги имаше. Те ме подсещаха за всеки наш скандал и за всяка една обида. Точно в този момент в ума ми изникна денят, в който ти ми заяви, че вече не ме искаш до себе си. Примирих се с надеждата, че всичко е минало и след време наистина те забравих, но ти така и не успя, скъпи сърцеразбивачо, защото аз съм си аз и ти си си ти и не сме на този свят, за да сбъднем мечтите си. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зи Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...