10.
Първият болен видях след няколко дни...
По-скоро – първата болна...
Беше мокър октомврийски ден. Тримата – аз, чичо Петко и чичо Свилен отивахме за вода. Докторът беше успял да вдигне на крака сестра ми и Марга, а нас помоли да донесем няколко бидона от “изворчето”. Да се окъпят с гореща вода, да се съвземат...
И точно зад ъгъла на големия блок видяхме болната...
Беше млада жена. Вървеше по тротоара, с малко странна походка...
Рекох си, че сигурно е уморена, когато тя залитна и падна на плочника...
Сгърчи се, взе да повръща, започна да подритва с крак – някак си като че тропа нервно...
Спуснах се напред и чух вика на чичо Свилен:
- Ицо! Стой...
Заковах се...
Млада жена... А Павлинка... Трябва да й помогна... Но Павлинка... Не мога да отмина... Павлинка... Павлинка... Павлинка... ...