Dec 29, 2010, 2:59 PM

Слабост

  Prose
1.2K 0 8

Cтъкло. Порцеланова кукла. Нетраен парфюм. Долнопробен, използван кондом. Само ако знаеше колко съм слаба. Само ако знаеше, щеше да избягаш от мен, преди да мога да разбера кога и да се разпръсна на хиляди парчета като отломките на стара, неустойчива сграда след силно земетресение. Колко ли щеше да се уплашиш, само ако усетеше в далечината едва доловимия аромат на слабостта ми. Ако можеше да видиш как треперя като живак в термометър при най-крехкия, невинен порив на студения вятър. Като бутилка, в чиито стени отекват безочливо крясъците ти и се пръсват, уморени от невъзможността да издържат на силния резонанс. Аз съм като изсъхналата миналогодишна шума, която съска под краката ти като отровна змия, но всъщност се моли, крещи безпомощно, рони се. Само ако знаеше колко съм слаба. Но все още достатъчно силна, за да те обикна. Ако един ден това обаче се случи, сигурно ще се разпилея и ще изчезна като океански отлив. А ти просто ще избягаш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • когато те чета, мила Иренче..затаявам дъх...
    докосваш душата ми, нещо ми припомняш за мен самата...
    Щастлива Нова Година ти пожелавам...
    сърдечно те прегръщам...с обч.
  • Благодаря ти много и ти желая една прекрасна 2011 година!
  • "Аз съм като изсъхналата миналогодишна шума, която съска под краката ти като отровна змия, но всъщност се моли, крещи безпомощно, рони се."
    Хареса ми това сравнение. Създава усещане за чупливост и ранимост на чувствата.
    Над тези твои няколко реда има човек какво да поразмисли, реши ли ще ги види като свое огледало. Много си написала между думите, много, Иренче!
    Пожелавам ти весело посрещане на Новата година!
    И когато тя настъпи бъди щастлива и вдъхновена!
    Тепърва те чакат творчески успехи!
    Прегръщам те!
  • Благодаря ви много и весело изкарване на Нова Година!
  • браво и от мен

Editor's choice

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...