Cтъкло. Порцеланова кукла. Нетраен парфюм. Долнопробен, използван кондом. Само ако знаеше колко съм слаба. Само ако знаеше, щеше да избягаш от мен, преди да мога да разбера кога и да се разпръсна на хиляди парчета като отломките на стара, неустойчива сграда след силно земетресение. Колко ли щеше да се уплашиш, само ако усетеше в далечината едва доловимия аромат на слабостта ми. Ако можеше да видиш как треперя като живак в термометър при най-крехкия, невинен порив на студения вятър. Като бутилка, в чиито стени отекват безочливо крясъците ти и се пръсват, уморени от невъзможността да издържат на силния резонанс. Аз съм като изсъхналата миналогодишна шума, която съска под краката ти като отровна змия, но всъщност се моли, крещи безпомощно, рони се. Само ако знаеше колко съм слаба. Но все още достатъчно силна, за да те обикна. Ако един ден това обаче се случи, сигурно ще се разпилея и ще изчезна като океански отлив. А ти просто ще избягаш.
© Ирен Попова Всички права запазени
докосваш душата ми, нещо ми припомняш за мен самата...
Щастлива Нова Година ти пожелавам...
сърдечно те прегръщам...с обч.