Там, край Славеева река, където се нижат козите пътечки, Славейко препускаше след добитъка, и свиреше на дудучето си. От време на време сваляше дудука и запяваше, та се чуваше чак отвъд реката, към къщите.
Тичаше неуморно всеки ден и пееше, та радваше дядо си, който си почиваше под сенчестите клони на големия орех.
Веднъж Славейко приседна до него и двамата си заговориха:
- На кого съм кръстен, дядо?
- На славея! - отговаряше старецът - Запее ли славеят, душата ти се радва, и ти става спокойно, и чистият въздух промива дробовете ти, и ти става някак леко, леко.
Ето, чуваш ли?
Песента славеева се чува отвъд реката, чак към Айтос, и всеки, който е излязъл на балкона си да подиша чистия въздух, я чува, и пее с него.
Така и ти, Славейко - засвириш ли, запееш ли - радваш всеки, радваш и мен, радваш и козичките, и кучето дори. Я засвири някоя мелодия да видиш как се усеща радостта в животните.
Засвири отново Славейко, запя, и наистина животните сякаш уловиха ритъма, и заприпкаха весело, та д ...