Следрождественска фантазия в реалността

Роди се бог. Поне така казваше. Безгрешен. С един пропуск – роди се в България.

          „Какъв бог е този, та той е наш, роден! Не е бил на гурбет по чужбина, не е брокерствал, нито дилърствал. Няма познати чуждоземци, никой не е чувал за него, нито ни го препоръчва.” Така рекоха едните.

        „Всъщност, дали е наистина бог? Що за приказки изрича – да обичаш ближния и му помагаш, да дадеш втората си риза на нямащия, да уважаваш работещия и се грижиш за справедливото му плащане, да пазиш спокойствието на човека, да не посягаш на кравата му, на осела му, на дома му, на спестяванията му? 

        А модерния свят има други правила – помагай на можещия да си плати за помощта, дай си втората риза с необходимия процент печалба, пази спокойствието на другите срещу законния рекет, не посягай на кравата, осела, жената, дома, спестяванията, защото чрез някоя и друга сделка лесно ще станат твои.” Така рекоха други.

       „Бог ли? Няма бог, има един Мамон и РМД-то е негов пророк. Но как се живее добре днес, ако не си направиш някоя далаверка? Ако не си уредиш прозрачна и законна приватизацийка? Ако не оправиш делата на вожда си и не осигуриш на чадата му икономическа стъпка в родината, докато татето се опитва политически да я оплете?” Така побързаха да отрекат бога трети.

      „Абе, какъв бог е този, щом не знае как да говори? Че това божествено слово ли е: „Не убивай, не кради, не лъжи…” Я нашият човек да умее да отговори добре на запитване, каквото и да е: „реалностите ще покажат, да не обсъждаме хипотези, нека търсим позитивното… !” Ей това е вожд, ей това е политик, ей това е умен човек! И е наш бог, защото е пред нас, нему се кланяме, ама и хаир виждаме. Не ни обещава нещо в далечния и друг свят, ами тук ни дава власт, име, лица дори. Нищо че всички са като неговото!” Така застанаха пред своето идолче четвъртите.

    „Няма бог! И никога не е имало! Или поне не е имало за дълго време. Защото наш бог е онзи, който стои начело на ЦК, чиито подписи са в партийните ни книжки. Един с брадичка, друг с мустаци, трети фъфлещ, четвърти с петно – но богове! Поне за нас. И поне докато са на власт. Така че друг не ни трябва. Пък и каква полза от един бог, дето е бог за всички – ние си държим на номенклатурата.“ Така скочиха пети.

      „Бог ли? Готово бате! И него ще признаем, само да оправи нещата. Ей туй – токът да е безплатен, водата да се лее като вино, помощи да плащат, ама само в пари, а ония бледоликите да не приказват много-много, камо ли да викат, когато речем нещо хубаво да си вземем от дома им. За малко.   Поне до битака, дето има кой да го купи. И повече чаюрие-шукарие да има, че ми е кеф кога се бог роди. Ама да почерпи!”. Така заскачаха шестите.

       „Какъв бог? Точно когато ни повериха председателството на ЕС и той ни става бог? Това е посегателство над усилията ни, това е опит за преврат!” Така ревнаха осмите.

       И взеха, че го разпънаха. Та за какво им е един бог, дето служи за пример, пък нищо не дава? Ей така – тук и сега, власт и пари, привилегии и любов към самите себе си.

       Тогава ще го признаят за бог. Наш, български бог. Или Мамон…