3- Част

                                                                                         ЖАНЕТА:

     Удовлетворена приключих разговора с Ев . Той прекрасно осъзнава какво може да го връхлети ако не играе по моите правила. Не бих се изненадала ако това му доставя удоволствие. При първата ни среща когато прие условията и парите, доброволно прие ролята на мой подчинен. Изпълни поръчката която му бях дала и спечели доверието ми. Тогава разбра колко лоша кучка мога да бъда но въпреки това се съгласи. Желая да му помогна и имам план за това. Утре ще говорим и ще му разкрия основната причина която ме върна. Животът му се нуждае от промяна и аз ще му я дам. 
     Изваждам от чантата си тайния дневник който си водя. В началото бях описала впечатлението си от жената с която Ев се срещаше тайно. Намирам търсената страница и излизам на дългата тераса. Не виждам никого по централната част на града, лек полъх от ветрец се носи из топлата лятна нощ. Сядам на пластмасовия стол и отварям дневника на конкретната страница. 
     "Тя изглеждаше ослепително красива. Червената къса рокля й стоеше блестящо. Кожените черни ботуши с висок ток и прозрачните дамски чорапи я правеха забележителна. Седяхме около малка кръгла масичка в чистата до блясък кухня. Тази жена би могла да опияни всеки мъж. Тя положи крак върху крак и голото й бедро цъфна пред мен. Извади тънка цигара и я сложи между сочните си устни. В движенията й имаше нещо което ме караше да се чувствам странно. Мъжете ни са приятели, докато ние се познавахме само визуално. Засичали сме се на различни места из малкия ни град но само толкова. Никога не бих предположила, че й допадат игрите които практикуваше с Ев. Във всеки случай не ме интересува какво я привлича и какви фантазий има. Тук съм да разбера нещо повече за него от това което вече знаех. Много мъже имат извратени копнежи и са зависими от това. Дали и аз не присъствам в някой измислен от него сценарий? В края на срещата изглеждахме така все едно сме най- добри приятелки. Убедих я да се виждаме по- често. Трябваше ми нещо с което да притисна Ев, и вече зная къде и как да го намеря. Първата стъпка я направих, следващата е рискована но съм готова."

      Сядам на леглото и събувам обувките си. Полагам ръце широко встрани върху новите чаршафи и вдигам глава към тавана. Камерата която поставих една сутрин в дома й се оказа печеливш ход. Тя нямаше представа какво бях намислила и никога нямаше да узнае. Нещо друго не ми излиза от главата и ме принуждава да бъда изключително внимателна. Когато паркирах пред хотела забелязах познато лице което ме наблюдаваше от паркиран наблизо автомобил. Не успях да видя повече тъй като бързах да се кача в стаята си. Разбира се, възможно бе този мъж просто да ме е наблюдавал от любопитство. Прекрасно осъзнавам какви типове се навъртат на свобода. 
     Алармата ме събужда точно в седем. За около двадесет минути се оправям и слизам на рецепцията където си поръчвам чисто кафе и сядам около една от малките масички. След малко една мила госпожица ми го поднася. Отпивам и се наслаждавам на лятната утрин преди една ръка да докосне рамото ми. Обръщам се и виждам бившия ми съпруг Дамян да се усмихва. 
     ДАМЯН: Добро утро, Госпожо Медисабал! 
В такъв шок съм, че за момент изгубвам дар слово. Гледам го като препарирана и не зная какво да кажа. 
     ДАМЯН: Езика ли си глътна? 
     АЗ: Добро утро, Дамян. - държа се любезно и се надявам, че и той ще стори същото. - Какво ще пиеш? 
Пожела кафе но да е подсладено. Изглежда ми много променен от последния път когато го видях. Пред очите ми е едно състарено и измъчено лице, последствие от порочната страст към хазарта. Бялата тениска е прекалено тясна и ясно подчертава биреното коремче. Тъмните гащета са му адски широки и имам усещането, че всеки момент ще се изхлузят. Не е от типа мъже които застават пред огледалото да се кипрят и оглеждат. Дамян е от онези които обличат каквото хванат и излизат. Сякаш камък падна от гърдите ми щом разбирам, че човекът от снощи е негов близък приятел. Бил ме видял случайно и позвънил на Дамян. А моя бивш решава да дойде.  
     ДАМЯН: Защо се прибра? Какво те доведе тук?  
     АЗ: Не те засяга, просто ти вече не си част живота ми! Играеш ли още? 
     ДАМЯН: Не, приключих малко след развода. 
Познаваме се отлично и съм сигурна, че в момента не ме лъже. Дошъл е да се разкае пред жената която избяга като страхливка и не пожела да му подаде ръка. Жената която предпочете парите и лукса пред това да се изправи пред суровата действителност. Забелязвам болката която се опитва да скрие но очите никога не лъжат. Прокарва ръка по лицето си за да спре сълзата която започва да се търкулва надолу.
     ДАМЯН: Извинявай!
     АЗ: Не е нужно да се извиняваш. Научил си си урока, това е най- важното. - Изглежда като малко дете счупило любимата си играчка и се оплаква на майка си. - С какво се занимаваш сега? 
     ДАМЯН: Охранител съм! 
Не считам за учтиво да питам къде и какво точно охранява. Изваждам банкнота от десет лева и я оставям на масата. 
     ДАМЯН: Моля те, аз ще платя. 
С ръка я бута към мен но аз я връщам обратно. Като малки деца сме, играем си на това не е мое, твое е. След миг ръката му попада върху моята.
     ДАМЯН: Кога се прибираш? 
     АЗ: След по- малко от два дни! 
Освобождава ръката ми внимателно и се изправя.
     ДАМЯН: Можем поне да сме приятели. Ако ти пратя покана във Фейсбук ще я приемеш ли?
Аз само кимам с глава в знак на потвърждение. Но дали наистина бих я приела не зная. 
Бях избягала, бях продала моята част от къщата, а за финал вилата му на село изгоря до основи. Той прие, че това е дело на хората на които дължеше пари. Животът му се рошеше с бързи темпове без да осъзнава, че аз помагам за това. Заслужаваше си го. 

     Чувствам се несигурна, но в същото време решителна и силна. Умело прикривам чувствата си поставила маската на щастлива жена. Животът ме принуди да съм това което съм, но някъде дълбоко в мен се крие болката на едно наранено дете. Изминаха тридесет години от онзи ден когато въпреки крехката си възраст видях най- лошото у човека. Безсънните нощи в плач и ридание шлифоваха една жена в съществото което съм сега. Лицето й ме следваше навсякъде, смехът й чувах когато се уповавах на самотата. Постепенно тя нахлуваше в съня ми. Гледах я коленичила пред овощните дръвчета с ръчички ровещи в пръстта. Викаше ме да ида при нея но краката не ме слушаха. Виждах мама и тате да се любуват на прекрасната ми сестричка. Смееха се и си говореха на език които така и не разбирах. Събуждах се внезапно преди отново да попадна в плен на съня. Този път двете си играем в парка, качили сме се на въртележката. Въртележката спира и двете се насочваме към родителите си. Смеем се и играем на различни игри в слънчевия ден. В един миг силна светлина ме заслепява. Отидоха си, забравили са ме сама сред огромните дървета. Навеждам глава и виждам до краката си бележка. Вдигам я от меката трева а на нея пише. - Обичаме те- от Мама, Тате и сладката Тереса. Събуждах се трепереща и обляна в пот. Заклех се, че ще отмъстя на човека почернил семейството ми. Ще се погрижа това чудовище да изпита страха и унижението на което е била подложена сестра ми. 
    Държа снимка на Теса, така я наричахме, гледам я и й казвам, че е едно ангелче и трябва много да слуша горе на небето. Лицето ми е обляно в сълзи и погледът ми вече не вижда малката ми сестричка. Прибирам я в малкото специално джобче на чантата преди да извадя снимка на мама и тате. Катастрофа бе отнела животът им.  
   
     Вече съм извън града и шофирам за Стара Загора. Навлизам в едно от селата когато мобилния ми звъни. Отбивам до малка кръчма в която не забелязвам никого. 
     АЗ: Здравей! Извън града съм. 
     ЕВ: Трябва да обърнеш, не ходи никъде.
Гласът му е странен. Това което ми казва звучи като молба. 
     АЗ: Какво е станало, Ев? 
     ЕВ: Току- що излязох от полицията, разпитваха ме!
     АЗ: За какво са те разпитвали? Какво си направил? 
     ЕВ: Нищо не съм направил, но някой друг е! Карина е изчезнала, а родителите й са мъртви. 
Това идва като гръм от ясно небе. Огромна буца засяда в гърлото ми. 
     ЕВ: Прибирам се. 
     АЗ: След малко съм при теб. 
     ЕВ: Има и нещо друго. - мълчи сякаш търси точните думи на това което иска да ми съобщи. - Оставила ми е писмо.  
     АЗ: Прибери се и ме чакай. Успокой се и не говори с никого преди да дойда. 
Завъртам ключа, правя обратен завой и се връщам обратно. Този развои на събитията променя и моите планове.